И газа като мускула само ще го пипаме

Откога-откога Татяна Дончева мечтае холандската кралица да докосне бицепса на Бойко Борисов. Той да си надуе мускула и да й каже: "Пипни батко си!" Изтърколиха се толкова мандати, но мечтата все остава несбъдната, а вече и неосъществима. И не само защото за пръв път от 1890 г. насам монархът на тази страна е от мъжки пол, след като кралица Беатрикс отстъпи трона на сина си принц Вилем-Александър. Но и защото все обратното се случва - Борисов пипа мускула на важните персони, както постъпи и с руския премиер Медведев при посещението му в София.

Не върви да се признае, но това ще се запомни от тази визита. Напразни бяха очакванията на президента Радев правителството да материализира двудневното пребиваване у нас на високопоставената руска делегация. По един от най-важните въпроси - за транзитирането на газ, отстъплението спрямо разговорите на Борисов с Путин през миналия май в Москва е отчайващо. Тогава имахме надежди за два пъти по-големи количества, а днес се примиряваме със сегашните, само и само тръбите да не останат празни. Няма нищо по-различно и с новия газопровод, освен още по-примиренческото ни щение построеният вече до брега на югоизточната ни съседка "Турски поток" да продължи към Централна Европа през България, а не през Гърция. Не е ново и съжалението, че сме най-дисциплинираната държава в ЕС, поради което всички газопроводи ни заобиколиха. Споделено миналата година пред Путин в момент, в който министри на Борисов го хвалеха, че е провалил големите енергийни проекти. И в който Ердоган заяви на висок глас, че страната ни е направила грешка, като се е отказала от "Южен поток", с което е донесла дивиденти на Турция. Ако има все пак нещо ново, то е в аргумента, че България трябва да участва и занапред в газопреноса, защото това ни се полага.

Не стана съвсем ясно защо ни се полага. Дали затова, че когато заработи "Турски поток", газът от Украйна ще спре и тръбите ни, както казва Борисов, догодина ще се изпразнят. По силата на дългосрочния договор до 2030 г. "Газпром" трябва да осигури заместващ транзит или да плати санкции. Но ако правителствата не се разберат, тази мощна компания без особени проблеми ще наброи дължимите суми и тръбите ни ще закънтят на кухо. Или пък ни се полага заради географското разположение на страната. И илюзията, че то е ключово. Не един и два са вече примерите, че можем да бъдем подминати отвсякъде. Достатъчно е да се спомене несъстоялият се "Набуко", заменен в ущърб на България от Трансадриатическия газопровод през Гърция и Италия. Същото може да се случи и с продължението на "Турски поток".

Ето защо, след като изпуснахме питомното, трябва поне да догоним дивото. Да се опитаме новият газопровод да завие през България, макар и само с една четвърт от обема на проваления "Южен поток". Но Москва вече не вярва на сълзи. Колкото и Борисов да глаголи, че намерението ни е съгласувано с Брюксел, Медведев иска твърди гаранции от ЕК, че този проект няма да се "счупи" като предишния. Не се ли случи това, Москва ще играе на сигурно с трасе извън България. На което ЕК отговори, че не й е работа да дава гаранции. Казали на лисицата, а тя - на опашката си, както гласи народната поговорка.

Ето как сме на път да загубим дори капацитета, който имаме до момента. И не само да бъдем запомнени, но и да си останем с едното пипане. Сега - на мускула на руския премиер. А утре - на руския газ. Или по-точно - на тръбите, които могат заради правителството да бъдат сполетени от злата съдба да кукуват празни.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info