И кака Сийка...

Работна група ще актуализира Националната стратегия за детето за 2008-2018 г. На първо място целта е тя да бъде синхронизирана с водещи европейски и национални стратегически документи. На първо място, забележете! Следват още куп алабализми, като се почне от конвенции, права на детето, семейна среда, образование, отдих, алтернативни грижи, защита от дискриминация, жизнен стандарт, социално подпомагане... Все неща, които години преминават от стратегия в стратегия, от папка в папка, прашясващи някъде из нечии чекмеджета в кабинетите. От време на време чиновници ги изтупват от праха и ги пробутват като току-що получена стока.
В споменатата работна група по стар български обичай са включени пъстра кохорта от експерти и не толкова експертни люде от целия спектър на околната среда - един билюк министерства, агенции, институти, прокуратура, комисии, УНИЦЕФ и др. За когото не се сетите - и той е там. И кака Сийка. Но за нея по-нататък. Какво като са там? Не за първи път на едно място се събират и не за първи път си говорят по проблемите на децата. На принципа: много баби, хилаво дете. А българските деца се нуждаят не толкова от нов стил на говорене, колкото от нов начин на грижа за тях. И от действие - в една изчезваща България, бедна роднина на Европа с оцеляващи в безработица и грижи родители. С една непрекъснато променяща се образователна среда, до която много деца нямат достъп, с ниска раждаемост и висока смъртност, с мизерия, неистова бездуховност и липса на перспектива. Никоя нация само със стратегии няма да просъществува.
А всъщност - ако искаш една работа да не се свърши, създай работна комисия за нея. Споменатата кака Сийка комай може да се окаже най-полезната в цялата работа - гледа деца в Англия.