И монополистите също плачат

След оттеглянето на германския енергиен гигант Е.ОН от нашата енергоразпределителна система стана абсолютно ясно, че да правиш бизнес в България е чист мазохизъм. Всъщност това ние го знаем. Но сега вече го знае и последният инвеститор в Германия, Европа и света. За въпросния потенциален инвеститор бягството на монополиста Е.ОН означава едно към едно следното: "Щом и монополистите започнаха бягат от тази държава, значи икономическата среда там е под нулата, а самата държава е с много съмнително бъдеще".
В бизнеса да се домогне една компания до монополно положение на пазара е сбъдната мечта. За това се работи много години, хвърлят се гигантски усилия, защото после се извличат монополно високи печалби. Германците обаче продадоха със 7 млн. лв. по-евтино дела си на ЧЕЗ, отколкото го купиха преди, и панически се изнесоха към северните европейски ширини. И то, при положение че имаме най-ниските данъци в Европа!   
Преди година друг крупен немски инвеститор - ВАЦ, също се оттегли от родния вестникарски пазар, въпреки че имаше тотален монопл върху вестникарската реклама. Горе- долу по същото време непредредсказуемото управление на Б.Б. изгони и германската РВЕ - може би най-големия енергиен инвеститор в света. Преди няколко месеца окончателно напусна България и италианският енергиен гигант "Енел", защото по думите на изпълнителния му директор Ф.Конти, средата в България не била окуражаваща. Говори се, че след Е.ОН и ЧЕЗ обмислят да си оберат крушите от българския "данъчен рай". Очаква се да ги последват и американците от "Контур Глобал Марица-изток 3".
Бягат и чуждите инвестиционни фондове. По данни на БНБ за третото тримесечие на тази година управляваните от чужди фондове капитали са спаднали с над 100 млн. лв., което си е чиста катастрофа. Германската икономическа евакуация от нашата страна се допълва от могъщата компания "Intersnack", която заедно с фабриката за ядки "Пенелопа" (от групата на Pepsi Co) преди седмици пренесоха бизнеса си от България в Румъния.
Най-шокиращото е, че дори и българският бизнес се изнася от родината. Братя Бобокови, например, решиха да построят новия си завод само на 50 км от Русе, но на румънска територия, в Гюргево. Само и само да не е у нас!? Ще плащат данъци на румънската държава, ще откриват работни места за румънските работници. Но не и за българските. Дотам я докараха гражданите и селяните за европейско развитие... Преди парламентарните избори те обещаваха на чужденците "данъчен рай". Само че вместо рай чуждите инвеститори намериха икономически ад: Стресирано и демотивирано население в тежка демографска криза. Безумна бюрокрация. Ниски заплати, ниски пенсии. Нищожно вътрешно търсене. Държава - първа по корупция в Европа и последна по доходи.
Чудото "Дянков" обаче продължава да ни плаши с Гърция, Португалия, Испания, Италия и пр. Без обаче да може да ни обясни защо капиталите бягат от България, а не от горепосочените държави? А обяснението е просто. Защото тези страни са във финансова криза, не могат да обслужват външните си дългове, но икономиките им работят. Докато ние сме в жестока икономическа криза. Нашата икономика просто я няма. Техните песнионери получават по 1000 евро, нашите по 100. Техните работници работят за 2000 евро, нашите - за 200. И то не всеки месец. Е, какъв конкурентоспособен продукт ще произведе такъв човек?
Затова в България днес дори монополистите плачат. И бягат. Защото всеки монопол, умножен по нула бизнес среда, е нула.