И "Валкюра" впечатли чуждестранната критика

В Националната опера вече се подготвят за поставянето на третото произведение от тетралогията от Вагнер "Пръстенът на нибелунга" - "Зигфрид". Усилено се работи върху сценографията, костюмите, както и с певците, научи ДУМА от театъра. Екипът е изключително вдъхновен след големия успех на постановките на първите две части - "Рейнско злато" и "Валкюра", осъществени през последните два творчески сезона. За това свидетелстват и високите оценки в отзивите на авторитетни оперни експерти в чуждестранните медии.

"Както миналата година "Рейнско злато", така в този сезон "Валкюра" преживява своя бум - с цел през 2013 г. рожденият ден на Вагнер да бъде достойно отпразнуван с цялостната тетралогия. Сред европейските проекти на "Ринга" сравнително младата опера в София определено върши това с най-големи финансови затруднения и въпреки това тя се състезава по впечатляващ начин", отбелязва Дитмар Полачек в статия, озаглавена "Геометрия на мита", в "Opernwelt" (юни 2011 г.). И още: "Художественият потенциал е налице, особено в лицето на вокалистите. България изглежда е непресъхващ извор на мощни и интересни гласове. В режисирането на героите както миналата година в "Рейнско злато", така и сега шефът на операта Пламен Карталов инсценира "Валкюра" със струящ от самата творба устрем, който той извлича от певците... Секундант в разгръщането на фантазията на Карталов е художникът Николай Панайотов. Инсценировката напълно логично продължава идеята на метафората за "Пръстена" от "Рейнско злато"... Павел Балев извършва невероятна възпитателна работа от пулта на оперния оркестър. Наистина в едно или друго соло на тромпетите се забелязва страх, челите са леко слаби в "Зимните бури", но като цяло той предлага богата на контрасти, пъстра звукова картина... Блестящ е чисто българският състав от изпълнители, който, благодарение на ангажирания за корепетитор Рихард Тримборн, пее с перфектно немско произношение..." И в заключение Д. Полачек обобщава: "С тази постановка Софийската опера празнува своята 120-годишнина. Кратко време за оперен театър. Наваксването в голяма степен е овладяно, публиката възхитена - а Вагнер въобще "не се нуждае от свикване с него", както бе отбелязал един критик през 1910 г."

Б. Кемпен анализира българската постановка на "Валкюра" в юнския брой на "Das Opernglas". "Силно устремен да изгради настоящия репертоар с голяма италианска опера и с почти непознатата в България немска Романтика по време на своя директорски мандат, Пламен Карталов пренася легендата в едно вечно валидно безвремие между мистично иносказание и крещящ фентъзи-екшън в естетиката на Аниме и Манга. Конгениално му помага в това сценографът и дизайнерът на костюмите Николай Панайотов... Под диригентството на Павел Балев оркестърът е инспириран за вълнуващо обмислено свирене и е готов да стигне до границите на технически възможното. Ясната, приятна акустика на залата подпомага преди всичко блестящите солови изпълнения, които следват великолепно едно след друго, в по-интимните камершпил сцени също се вплитат красиви инструментални сола, поддържащи напрежението. Впечатляващо е единството в дишането като носещо и реагиращо заедно с певческия ансамбъл, който се състои изключително от български изпълнители. Рихард Тримборн успешно се справя с езиковата и фразовата обработка в препъващия немски на либретото. Вече вървят репетициите с немския език за "Зигфрид" и екипът на Пламен Карталов се готви за 2012 г., когато Националната опера в София ще продължи да извайва "Ринга".  

"Вагнер в стил манга" е озаглавила своята статия Андрея Мерли. "Преди всичко нека изтъкнем работата с оркестъра на щатния диригент Велизар Генчев и на концертиращия диригент Павел Балев. Достоен за най-висока оценка самият оркестър (доказал вече себе си в славянския, италианския и френския репертоар; нека припомним прекрасните изпълнения на "Лакме" от Делиб и на "Дон Кихот" от Масне)... Изпълнителският състав, обучен в немска дикция от Рихард Тримборн, го следваше безукорно... Карталов действително - с подкрепата на световноизвестния художник и скулптор Николай Панайотов, този своего рода български Миро, ако е допустимо подобно сравнение, автор на основната и метафизична сценография и на разноцветните (и нелесни за управление, нека признаем) костюми, разказва тази северна сага с въображение и главно със значителна доза ирония... В моите посещения от четирийсет години на театрални спектакли, никога не ми се бе случвало да чуя аплодисменти в  края на кавалкадата, но сцената го заслужаваше. Нека отдадем заслуженото на отличните изпълнителки, изявили се в едно почти героично изпитание: Милена Гюрова, Ирина Жекова, Любов Методиева, Димитринка Райчева, Мариела Александрова, Цвета Сарамбелиева, Маргарита Дамянова, Благовеста Меки-Цветкова, тенорът Даниел Острецов с една шеметна поява (буквално омотан във въжета) във финалната сцена. Специално признание за приноса и на Вера Петрова - сценичен асистент-режисьор и отговаряща за прожекциите, както и на осветителите Андрей Хаджиняк и Емил Динков." (Статиите в пълния им обем са преведени на български от М. Долапчиева и С. Тодоров.)