Идея за командировка на здравния ни министър

Стана ясно, че здравната реформа на Петър Москов ще бъде "редактирана наесен", защото повечето от предложенията му не се харесват от парламентарните групи в Народното събрание. Веднага сред мислещите българи започна индиректна дискусия кой да плати командировка на здравния ни министър до Куба, за да види на място какво значи здравеопазване и как се съчетава бедността със здравна система. "Куба в това отношение е пример за всички държави", по думите на Бан Ки-мун, генерален секретар на ООН.
Ако тази идея на Москов му се струва кощунствена, да се запознае с информациите, че едно от първите неща, които са направили в САЩ след възстановяването на дипломатическите отношения със страната на Фидел Кастро, е за внасяне незабавно на онези медикаменти, най-вече в областта на онкологията, които Куба не само разработва, прилага и изнася, но го прави и безплатно за своя народ. Всъщност Вашингтон не само е проявил интерес към добрите резултати на биомедицината на островната държава, но търси отговор на въпроса как се постига това "чудо на бедността", наречено "загадката на кубинското здравеопазване". Или поне така твърдят редица световни здравни анализатори. Докато Москов предлага сливане на болници, задължителна здравна акредитация, право на избор на НЗОК с кои болници да сключва договори и "реформи" все в този дух, по вратите на повечето наши болници има афиши, които посочват при какви условия и къде наши лекари могат да намерят работа в Европа. А пред лекарските кабинети по масичките са разхвърляни диплянки с реклами на турски болници, които лекуват ако не всичко, то поне онези болести, които са най-разпространените днес у нас. Да не говорим, че много "джипита" или съответни лекари в болничните заведения насочват пациентите си преди всичко към дадени частни кабинети или аптеки. Обществена тайна са схемите, както и превръщането на нашите лекари в чиновници, за които финикийските знаци са единственото мерило за професионално развитие.
Кога и защо здравната ни система изпадна в това незавидно и масово оплювано положение вече е без значение. Ситуацията наистина изисква не такива "реформи" и промени на парче, които намирисват на поредна порция лично-партийни интереси, а поставяне на нови основи на здравна система, която да се пребори за запазването на нацията и работната й сила. В това отношение Куба няма как да не бъде поле за изследване, особено ако се подходи добронамерено и без идеологически задръжки. Защото когато нещо е факт, "и боговете мълчат". Куба е бедна, болниците й не са луксозни, апаратурите не винаги са нови и последна дума на техниката, но чистотата е на такова ниво, а лекарите и сестрите носят с такава гордост белите си престилки, че по-добре е човек да замълчи. Световната здравна организация отдавна обяви, че страната има най-добрата здравна система в света, а по някои показатели като продължителност на живота и детска смъртност е далеч преди САЩ. На всичкото отгоре здравеопазването е безплатно за кубинците, които влагат 16% от БВП директно в този отрасъл, а чужденците могат да покрият разходите си за здраве в Куба в рамките на стандартната здравна застраховка. От 2010 г. повече от 3 млн. чужденци са посетили страната с цел здравен туризъм. Това е държавна политика, подкрепяна чрез приемливи цени и прилагането на лекарства, които са разработени въз основа на билкови и натурални медикаменти. 89% от лекарствата в Куба са местно производство, а САЩ наскоро са потърсили съдействие от Центъра по нуклеарна имунология в Хавана за разработка на съвместна ваксина против рак.
Впрочем подобна политика има и Турция, която от години поддържа добри отношения с Хавана в области, които представляват интерес за Анкара. От Революцията и до днес държавната политика на Куба в областта на здравеопазването наистина следва идеята да се използват максимално ресурсите, които има, за да "превърнеш негативите в позитиви". Хавана не е имала и друг избор при наличието на ембарго и разпада на социалистическата система на Изток, която от 1962 г. до своя крах подкрепяше и поддържаше отлични приятелски отношения с Куба. После, както се казва, "всяка жаба за свой си крак", за да се стигне днес до ситуация да завиждаме на "кубинското здравно чудо", защото не успяваме да направим такава здравна система, която да има добре обучени (и то безплатно!) лекари, система за ваксинации и кампании за превенции, образователни и превантивни посещения на лекари по домове и училища, включително в отдалечени селски райони. Забравихме прекрасните български лекарства, произвеждани у нас преди и затрити заради интересите на вносители на чужди медикаменти. Сега не успяваме да разработваме лекарствени препарати в специализирани центрове, които да са на световно ниво (нали закрихме НИХФИ!) и т.н.
Онкологични заболявания, менингити, хепатит В, паркинсон, ортопедични проблеми и др. са само част от заболяванията, които Куба е в състояние да преодолява, и изнася лекарства за тях по света. Ако на някои това им навява спомени за социализъм или пропаганда на "отживели времето си идеи", просто да се замисли за нивото и да чуе мнението на хората, за да събере сили да признае, че "бедността не е порок", и ако има какво да вземеш, направи го в името на гражданите си, а не защото "парламентарните групи" не са го припознали.
 На парче означава кръпки, а май цялата ни българска здравна черга вече е на кръпки. При постигната продължителност на живота на населението около 78 г., дори и при недостигаща през годините храна, в Куба са получили образованието си повече от 20 хил. лекари след 1998 г. до днес, и то от 123 страни, които разнасят без притеснение славата на кубинските биолекарства. Сигурно си струва да го командироваме г-н Петър Москов до Хавана (не на Варадеро), за да му хрумнат нови идеи как да реформира здравеопазването ни и да го възроди така, че да не го кълнат бабите, майките и дори децата ни. Наистина ни стигат 25 години!