Идилията свършва на терминал 2

Всичките наши бивши средношколци от отборите медалисти на международните олимпиади по математика и природни науки в последните 10 години днес вече не са в България. Почти целият випуск на Софийската математическа гимназия тази година кандидатства във вузове в чужбина. Същото е и с другите елитни гимназии. Нарича се "изтичане на мозъци" - в особено големи размери. Това е най-активното прогонване на мозъци в целия Евросъюз.
Иначе у нас - концепция до концепция, стратегия до стратегия, програма до програма - все за младежката политика, все за подкрепа на младите, все за насърчаване на таланта. На хартия. А на практика децата ни бягат от безумията на българската държава. Талантливите деца бягат от роящите се не с дни, а с часове вузове, в които вече се влиза с тройки, че и без диплома за зрелост. Какво да правят в средата на изоставащи гимназисти, зорлем придърпани да стават висшисти? Какво да правят в страната на ГЕРБ, в която на научните институти не се дава стотинка ни за микроскоп, ни за ток и парно, а заплатите са като помощ за клошари. И "мозъците" полагат неплатен труд - като престъпниците. Какво да правят в държава, в която неграмотници и калинки всякакви кацат на всякакви постове, поставени там от височайшите съпартийци и покровители.
Ей го поредния пример вчера - премиерът Борисов прогони преди година "иноверката" проф. Бъчварова от аграрната академия, нищо че знае и може в професията си. Назначи си един "свой" Костов, който почти провали академията, завчера и него махна - нещо му скършил хатъра. И тури да управлява аграрната наука един демограф и историк. Нищо против човека - сигурно си е добър в професията. Но ако ви е бил началник някой, неразбиращ нищо от работата, която е възседнал, значи знаете защо под диктата му стари специалисти реват с кървави сълзи, а младите скоропостижно се изнасят към терминал 2.
 Днешната власт пренаписа един хубав стар стихоплет, дето всички го знаем - от кал да е, ГЕРБер да е! Имаше един виц от соцвремето: "Какво е било преди революцията? Студ и глад. А какво е след нея? Студ, глад и благодарност". Е, мозъците на България не щат вече да се подчиняват на хаоса, на безкултурието и на невежеството, че отгоре на всичко медиите денонощно да пеят дитирамби и да им венцехвалят носителите на тия антидобродетели. Ударно изтичат мозъците от България. Накрая ще ни остане пълна идилия - един премиерски балдахин, едни райски птички песни Нему пеят, а наоколо пърхат - калинки, калинки, калинки...