Идиот

Димитър Достоевски

Един ден почувствах, че съм станал идиот.
Не, нищо особено не се бе случило. Усещането изобщо не е кой знае какво - нито боли, нито, да речем, ти е студено, да ти треперят краката или да се изпотяваш. Няма такова нещо. Просто си идиот и това е. През целия ден се опитвах да наблюдавам отношението на околните. Нищо особено. Държаха се с мен все едно не съм идиот.
След работа минах през кварталното кафене. Изпих една водка, втора... Нищо не се промени.
Прибрах се вкъщи. Жена ми гледаше любимия си сериал.
- Марче, знаеш ли, че съм идиот? Тази сутрин...
- После, после! Да си догледам филма, и ще ми кажеш...
Е, след филма й го казах. Без заобикалки. Имах нужда да го споделя.
- Аз съм - рекох - идиот! Сутринта го осъзнах!
- Да, бе, да! - ехидно се усмихна жена ми. - Миналата година те стегна лумбагото. По-миналата получи бъбречна криза. Сега се обявяваш за идиот, само и само да отложиш ремонта на кухнята! Не ти се урежда въпросът!
Почувствах се идиотски. Не стига, че си идиот, ами и най-близкият ти човек не те разбира!
Качих се при съседа от горния етаж.
- Иване - казах му, - знаеш ли, че аз съм идиот!
- Знам - отвърна той. - Трети месец не ми връщаш двайсете лева, дето ги взе уж до понеделник! Обаче и аз съм идиот, че ти ги дадох! Но ще бъда три пъти по-голям идиот, ако ти дам и сега! Не се надявай!
След което ми хлопна вратата. Върнах се у дома в идиотско настроение - пред кого да си излея душата?! Имах нужда! Някаква вътрешна, идиотска потребност. Звъннах на братовчеда:
- Мирчо, знаеш ли, сутринта почувствах, че съм идиот...
Отсреща - мълчание.
- Много особено чувство. Не боли, не сърби, обаче усещам, че съм идиот и това е!
Отсреща - пак мълчание.
- И топли вълни не ме обливат, обаче...
- Слушай! - заговори най-после ледено братовчедът. - Наследството сме го поделили! Пито - платено! Нивата при завоя на село е моя! И късметът, че искат да строят там бензиностанция - и той е мой! Така че не ми се прави на идиот!
И затвори телефона.
На другия ден така, много внимателно, се опитах да намекна на някои от колегите, че съм идиот. Отвсякъде - пълно неразбиране. Един ми каза, че не, тая няма да я бъде, няма да ми поеме проекта, друг ме заподозря, че искам да го изместя в йерархията, трети... Абе - идиотска ситуация!
Вкъщи жена ми пак гледаше идиотския си сериал. Не се и опитах пак да й обяснявам, че съм идиот. Седнах до нея и догледахме епизода. А след него започнаха новините. И, о, щастие! На екрана се появи, кой мислите? Народният ми представител! Моят! Онзи, за когото съм гласувал! И наговори такива неща, каквито можеш да наговориш само на хора, които смяташ за пълни идиоти. Изведнъж почувствах облекчение и радост. Ето един човек, който, макар че не ме познава лично, е убеден, че съм идиот!
Следващия път пак ще гласувам за него!