
"Икономика" и "Педагогика" са най-търсените специалности
13% от студентите ни са в частни университети
С над 4000 бройки са се увеличи студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година. 13% от студентите в момента са в частни висши училища. Най-предпочитаното професионално направление е „Икономика“, на второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“.
Това са част от данните на Рейтинговата система на висшите училища в България, преставена днес в Министерството на образованието и науката.
Общият брой нас студентите у нас към този момент е 202 605. Най-голямото висше училище остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти.
В 12 висши училища има под 1000 студенти.
29 321 са обучаващите са в направлението „Икономика“, „Педагогика“ учат 16 719 студенти, а „Медицина“ - 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Администрация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.
През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили - с 6%. В същото време студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ - с 10%.
Рейтинговата система показва също, че най-трудно се реализират на пазара на труда именно завършилите „Туризъм“. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. Безработицата е най-ниска сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“ – под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование.
В стандартизираните класации за 2021 г. Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири направления, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В осем професионални направления класациите се оглавяват от университети извън столицата, а в три професионални направления – от частни висши училища.
„Нашите висши училища са доста отворени на входа, но половината не успяват да завършат. Може да има материални причини, осъзнаване, че това не е нещото, което искат учат или това, че студентите считат, че не са избрали подходящите висши училища. Стандартът за завършване в университета не е толкова паднал, колкото изглежда отстрани. Нашите завършили студенти се реализират успешно и чужбина. Митът за българското висше образование, че е на ниско качество, трябва да се премахне от публичното говорене“. Това заяви просветният министър Николай Денков преди представянето на класацията.
Според него е нужен детайлен преглед кои са специалностите в конкретни висши училища, които не са качествени и там, където трябва, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша училища. Обединяването и преструктурирането на университети обаче предстои на базата на много сериозен анализ и ще се търси политическа подкрепа, обяви още министърът.
По думите на просветния министър, една добра практика е кооперирането на висшите училища със средните училища и тази практика ще бъде стимулирана.