Илинден и развихрянето на македонизма

Анко Иванов,
д-р по философия

Всяка година на 2 август честваме тържествено годишнината от славното Илинденско-Преображенско въстание, почитаме паметта на загиналите за свободата на Тракия и Македония. То е мощна изява на националноосвободителната борба на тракийските и македонските българи. В българското публично пространство много често се цитира мемоаристът Христо Силянов ("Освободителните борби на Македония"), който определя Илинденско-Преображенското въстание като "най-завършеното въплъщение на българското бунтарство... Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и

изкупителна дан

на общия български стремеж към свобода". На същия 2 август 51 години след въстанието се случва друго историческо събитие, реално полагащо началото на македонизма. На втори август 1944 г. е проведено Първото заседание на АСНОМ (Антифашистичко собрание на народното ослободуваЬе на Македониьа). То като че ли твърде малко интересува българите. В пресата и по телевизиите обикновено мълчат за него. В българската Уикипедия само е маркирано. Пропуснато е най-важното, че Македония е обявена за равноправна федерална държава в Югославия, че АСНОМ се конституира като върховен законодателен и изпълнителен орган на Македония. И това става в присъствието на 122 делегати от цяла Македония, но и представители на САЩ и Великобритания и Комунистическата партия на Югославия (КПЮ).
 Взема се и решение за въвеждане в Македония на македонския език като официален държавен (служебен) език: "Во македонската држава како службен ьазик се заведуе народниот македонски ьазик" (Служебен весник на федералната единица Македониjа во демократската и федеративна Jугославиjа, год. I, бр. 1, ал.7) и то веднага, нищо, че този език няма азбука, правопис и граматика. С това се официализира създаването на македонска нация.
Нещо повече, с решение на същото заседание на АСНОМ се определя втори август като национален "държавен празник на македонския народ и македонската държава", т.е. има македонски народ, създава се македонска държава, и разбира се, македонски официален празник. На основата на тези решения започва присвояване на части от българската история и формиране на ново македонско национално самосъзнание у младите българи от историко-географската област Македония. Днес ръководните дейци на Македония, в духа на решенията на АСНОМ, си присвояват Илинденското въстание. Македонският министър-председател Заев твърди, че "Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще..." и че чрез него "запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност...". По-късно като национален празник се определя и 23 октомври "Ден на македонската революционна борба" (на тази дата през 1893 г. в Солун се създават Вътрешните Македонско-Одрински революционни комитети). Но се определя и друг национален празник - 11 ноември, на която дата (1941 г.) е регистрирано първото противопоставяне на българските окупационни войски, започва македонската партизанската съпротива. 

За предисторията

Думата "македонизъм" има множество определения в зависимост от различните изходни позиции на авторите. Първите идеи, че жителите на Македония не са българи и дори не са славяни се пораждат  най-първо от освободилите се от турско владичество гърци и сърби. За гърците населението на историко-географската област Македония е от "славяногласни елини", т.е. древни гърци, които са възприели славянски език. За сърбите това население от северните части са южни сърби (Моравия и Скопската област), а в останалите й Цвийч определя, като "архаично-словенско, аморфна словенска маса...ко jа ниjе ни српска ни бугарска" (Й. Цвиич. Собрана дела, кн. 3, Београд, 1987 г., с. 193).
В тази езикова и народностна ситуация сърбите за пръв път дават идеята за македонизма, като средство за отродяване на македонските българи. Тази идея е развита от сръбския държавник и академик Стоян Новакович (срб. Стоьан Новакович; 1842-1915). Като посланик в Цариград той организира отпечатването (май 1888 г.) и разпространяването на "Македонски буквар" (автор Милойко Веселинович), напечатан на македонски диалект. Букварът е издаден от Високата порта и разпространяван безплатно в Битолския и Скопския вилает.  
Последва "македонското езиково творчество" на Георги (Джорджо) Пулевски (1817-1893). Неговите  "произведения" са непрофесионално направени, поради недостатъчната подготвеност. Като по-сериозен писател на "македонски език" е Кръсте Мисирков (1874-1926). Той издал книгата "За македонцките работи" (София, 1903 г.) и единствения брой на сп. "Вардар" (Одеса, 1905 г.), написани на един от македонските диалекти. През тридесетте години на XX век (1938 г.) е следващият опит за използване на диалектни македонски езикови форми. Това са книгите на Венко Марковски "Огинотъ" и "Народни бигори". В предговора на втората акад. Ст. Младенов твърди, че авторът "пише еднакво свободно на своя роден южно-скопско-велешки говор, и на общобългарския литературен език".

За следствията

Македонизмът е политическа идеология и доктрина, възприета и осъществявана в Титова Югославия след 2 август 1944 г. Тя обосновава наличието на македонска национално-етническа идентичност, самостоятелен македонски език, култура и самостоятелна македонска нация. Концепцията е разработена и се развива до наши дни. В нейната основа е поставено противостоенето на македонските българи на българския, сръбския и гръцкия език и литература, култура и самосъзнание.
Тази идеология се развива и насажда като политическа практика първоначално като фрагмент на великосръбския шовинизъм и то най-вече след Втората световна война. Македонизмът постепенно се трансформира като противобългарска идеология и концепция. Това проличава чрез редица действия. Първото действие е създаването на македонския език. През май 1945 г. е утвърдена македонската азбука на основата на кирилицата, с малки промени в нея. През 1945 г. е утвърден и правописът на новия език. Основна роля в разработката му имат редица български македонци, но сред тях централна роля има Блаже Конески (1921-1993 г.). Второто действие е изработване на история на Македония, прославяща македонизма от дълбока древност до съвременни дни. И по същество присвояване на чужда история, предимно българска. Като се почне от "македонецът" Александър Македонски, премине се през цар Самуил и се достигне до съвременността. Трето действие е забраната за използване на думата "българин" като етнос в Македония. Насажда се повсеместна политическа и културно-етническа омраза към българите (бугарашите, бугари-фашисти). Много българи са осъдени на смърт, хиляди други от Македония са осъдени на затвор.

Българската политика

спрямо македонизма е непоследователна. Дори в наши дни, когато Борисов подписва междудържавен договор за дружба на български и македонски език. А чрез договора между Сърбия и Гърция по същество официално се признава и от гръцка страна съществуването на отделна самостоятелна македонска нация и македонски език. Заев нагло и точно ни го каза. В речта си по повод подписаният с Гърция договор той заяви, че така се сбъдват вековните мечти на "нашите предци да бъдем признати от целия свят като македонски народ, който говори македонски език". Това е реалният резултат от напъните на Борисов и Захариева да асоциират Западните Балкани, колкото и да се снимат и прегръщат със Заев.