"Илинден - Преображение - Кръстовден" от архивите

Документалната изложба "1903 г. Илинден - Преображение - Кръстовден", посветена на 110-годишнината от въстанието на българите в Македония и Тракия, ще бъде открита днес в 10.30 ч. в Галерия на открито в Градската градина при Народния театър "Иван Вазов". Организатори са ДА "Архиви", Столичната община и програмата "София - културна столица на Европа - 2019 г.", със съдействието на Института за исторически изследвания към БАН.
Изложбата представя Илинденско-Преображенското въстание като етап от националноосвободителните борби на българския народ против османската власт. Откроени са лицата на основателите и водачите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, създадена точно преди 120 години, и на Върховния македоно-одрински революционен комитет. Хрониката на събитията, текстовете и снимките дават представа за действията на двете организации до въстанието в териториите на Османската империя. Въстанието избухва в Македония и Одринско на три етапа: Илинден, Преображение и Кръстовден. Въстаналото население успява да установи свободни територии в Крушево и Странджа и освобождава редица села и по-малки градчета като Клисура, Невеска, Ахтопол, Царево.
Изложбата насочва вниманието към четническите действия в Смилевско, Кукушко, Костурско, Прилепско, Скопско, Щипско, Серско и др., към участниците в чети и отряди в Странджа и Одринско. Снимки на войводи, чети и отряди и съпътстващите ги текстове рисуват образите на действащи лица в описаните събития.
Документи от ЦДА, допълнени с изразителен снимков материал, очертават пътя на бежанците към свободното българско отечество след въстанието и ролята на българската държава, на Светия синод и на някои обществени организации за спасяването, настаняването и подпомагането им. Направен е опит да се покажат и лицата на оцелели участници и възпоменателни събития след въстанието, за да се проследи по-нататъшната им поборническа дейност и да се отдаде памет за загиналите във въстанието.
Специален раздел в експозицията, наречен "От другата страна на обектива", откроява имената на братята фотографи Иван и Димитър Карастоянови, заснели редица видни дейци на революционното движение и участници във въстанието, на Атанас Новев и Иван Хаджиниколов, които снимат в Кюстендил тръгващите и връщащите се чети. Представен е и фотографът Симеон Маринов, изработил и подарил на княз Фердинанд I албума "Снимки из живота на Македоно-одринските въстаници през 1903 г."
По-особен поглед върху събитията от лятото на 1903 г. придават представените чуждестранни кореспонденти, отразявали въстанието, европейски учени и творци, занимавали се с културата, бита, езика на македонските и тракийските българи, както и чужди политици и общественици, приели и популяризирали националноосвободителната кауза на македонските и тракийските българи.
В изложбата са използвани предимно документи и фотографии, запазени в Централния държавен архив и държавните архиви в Бургас, Сливен и Ямбол. Някои от тях се представят за първи път, между които са и снимките от "Фототека Б" на бившия партиен архив. Изложбата продължава до 11 август.