Има ли питащи?

Журналистиката в България става все по-неблагодарна професия. Тя все повече бива заменяна от лош пиар в полза на силните на деня. Политиците не разбират, че могат да бъдат представяни в добра светлина не само с клиширани оди на радостта от вече морално и етично остарели представители на медийния бранш. Властта открито пърха с клепки пред токчетата на "държачките на микрофони" и със завидно спокойствие отговаря на тъпи и вече отговорени въпроси. Може да е досадно, ама е по-лесно. Защото иначе истинските журналистически питания могат да преобърнат света им. И да свалят управляващите. Затова и политиците предпочитат тъпите въпроси пред истинските.

Днес в България истински питащите са малко. Тук властва цензурата и самоцензурата. И страхът. Ако някой ентусиаст реши да пита извън предварително начертания план... В най-добрия случай го викат в полицията. Млад колега от "Сега" за втори път в рамките на месец обяснява защо задава въпроси. Първо го привикаха, защото опита да задоволи общественото любопитство за странните полицейски униформи, а сега - защото отворил достъпния Имотен регистър. Някаква прокурорка се загрижила дали той не заплашва гард на НСО, блеснал със спорно поведение. Ако сте забравили - Иван Гешев и подчинените му искат закон, чрез който да могат да обвиняват дори и ако прокурорите не са на 100% убедени в доказателствата. Ако го имаше, колегата сигурно щеше да е зад решетките, докато съдът не каже друго. Само защото е задал въпрос. Или защото си позволява да пита? Може пък прокуратурата да действа превантивно - думам ти, дъще, сещай се, снахо.

Питащи журналисти трябва да има. Само тогава бухалката на властта ще виси безпомощно. Само изобличавайки ги, може да ги победим. Ако си мълчим, ще имат право да ни наричат мисирки. Ако задаваме истински въпроси и търсим неудобните отговори, сме журналисти. Затова, колеги, питайте!