Имаме крайно неефективна данъчна система

Проф. д-р Ганчо Ганчев е роден на 13 април 1953 г. Завършил е Международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози. Преподава в "Стопанския факултет" на Югозападния университет "Неофит Рилски".


"Частният бизнес не е склонен да инвестира в иновации"


- Проф. Ганчев, премиерът обяви, че догодина ще стигнем до 6% ръст на БВП. Неговото изказване очевидно не бе съобразено с разчетите на финансовия министър, който залагал около 3%, същевременно излезе и новата прогноза на ЕК, която предвижда 2,8% нарастване. Възможно ли е това?
- На теория това е възможно, но в програмата на правителството между ГЕРБ и Патриотичния фронт, с която се запознах, не виждам мерки, които да доведат до 6% ръст на икономиката. Някакви потенциални възможности за такъв растеж има, но правителството няма убедителна програма от мерки и политики, която да доведе до такъв ръст тази година.
- Възможно е да разчитат само на очакваната инфлация и просто да събират двете числа?
- Би трябвало да става въпрос за реален растеж, а не за номинален. При ускоряване на инфлацията можем да постигнем и 10% ръст. Ако се повишат всички цени с 10%, ще го постигне. Тук става въпрос за реален растеж, физическо нарастване на обема на произвежданите стоки и услуги. Наистина не виждам политики, които да доведат до 6% растеж.
- Какви са посоките, в които трябва да се работи, така че от износител на ресурси да имаме икономика с повече добавена стойност, и кои са секторите от икономиката, които могат да са водещи в това отношение?
- Това, което е решаващо на този етап на развитие на глобалната икономика, е силно ускореният процес на дигитализация. Той засяга преди всичко промишления сектор, където, освен че се работи на базата на интензивно използване на информационните и комуникационните технологии, има интензивно прилагане на роботи и т.н. Има един процес на цялостна дигитализация на производствения процес, който има много сериозно отражение върху капиталообразуването, търсенето на работна сила, разпределението на доходите между труда и капитала, разширяването на доходите между високо квалифицираните и ниско квалифицираните кадри. В областта на процеса на дигитализация България сериозно изостава по анализи на Световната банка. И основното усилие в структурен план трябва да бъде подпомагане от страна на държавата на този процес с всички възможни средства, включително инвестиции, прилагане на т.нар. електронно правителство, в което ние сериозно изоставаме. Всъщност направо се проваляме от десетина години насам. Това е основното в структурен план, което ще позволи създаването на работни места с висока норма на добавена стойност. Но не е само това. България се нуждае от система от мерки. Като се започне от макроикономиката, начинът, по който функционира нашата икономика, мине се през данъчното облагане и преразпределителните процеси и се стигне до повишаване на ефективността на самото правителство, на инвестиционния процес и т.н. Няма една отделна мярка, която сама по себе си да задвижи икономиката, необходима е система от мерки във всички сектори на икономиката. Както в публичния, така и в частния сектор, за да постигнем някакъв прогрес.
- Когато говорите за дигитализация, трябва да отбележим, че от всички международни класации се вижда, че сериозно изоставаме с инвестициите в иновации, на дъното сме в Европа.
- България се характеризира с много ниска иновативна способност, много слаба връзка между университетите и производството, много ниски държавни инвестиции в областта на изследванията и технологиите. Проблем е и отсъствието на подготвени кадри в тази сфера. И нещо, което е особено неприятно - частният бизнес не е склонен да инвестира в иновации.
- Казахте, че мерките за повишаване на икономическия растеж са комплексни, но сред тях е и данъчната система. Какво по-конкретно имате предвид и не изтече ли отдавна времето на плоския данък, който пък управляващите изглежда планират да запазят до 2020 г., поне така излиза от проекта за нова средносрочна прогноза.
- Едно от нещата, които установих, анализирайки данъчната политика, е, че ние страдаме от илюзията, че нашата данъчна система е много ефективна, понеже данъците ни са ниски. Каква е причината? Основното за ефективността на всяка една система е съотношението между разходите и ефективността, между разходите, които тя прави и положителния ефект. Оказва се, че макар данъците ни да са ниски, България е на последно място в Европейския съюз от гледна точка на ефективността на данъците. В смисъл, че бюрократичната тежест, с която се сблъскват предприятията при събирането на данъците, и разходите, които се правят от държавата за събирането им, са най-големите в ЕС. А същевременно ние събираме малко пари, поради това, че самите данъци са ниски. Данъчната ни система има големи разходи и малък положителен ефект. Събираме малко пари с много големи разходи. По този показател сме на последно място в Евросъюза. Имаме крайно неефективна данъчна система. Освен това специално при ниските данъци върху доходите и върху печалбата се изхожда, че тези ниски данъци ще стимулират по-големи инвестиции. Обаче този, който има ниски данъци, той има и ниски разходи за публични инвестиции за образование, за здравеопазване и т.н А това понижава конкурентоспособността. Класациите в рамките на Световния икономически форум в Давос показват, че България има ниски показатели за конкурентоспособност именно в тези сектори, които зависят от държавните разходи. Държавата намалява разходите в някои сектори, което понижава нашата конкурентоспособност. И така дори конкурентоспособността ни от гледна точка на равнище на данъчно облагане да е висока, това се компенсира от другите ниски показатели. Така че крайният резултат от ниските ни данъци е нулев.
- Какви мерки са необходими - само по отношение на ефективността при събираемостта на данъците или за самата данъчна скала?
- Според мен всичко трябва да се промени. Ние имаме нужда от по-голямо държавно преразпределение, което да се насочи към тези сектори, които зависят от държавата. У нас държавните разходи като дял от БВП са около 37-38% и то при положение, че част от тези разходи се финансират по линия на структурните фондове на ЕС. Докато за ЕС средният дял е с около 10 процентни пункта повече. Тези държави имат много по-активна политика на преразпределение с оглед стимулиране на растежа. Според мен ние трябва да заложим на приближаване до средните европейски показатели, още повече, че в бъдеще няма да можем да разчитаме в такава степен на структурните фондове.
- Кои държави имат най-високо преразпределение?
- У нас делът е 37-38%, 47-48% е делът на държавните разходи в структурата на БВП средно, а за някои държави като Франция и Финландия той достига дял от 55-56%. Разликата между нас и тях е много голяма. Ние досега компенсираме това чрез структурните фондове, но след време няма да е възможно. Освен това, ако процесът на европейска интеграция се засили, ние ще бъдем принудени от изискванията на ЕС в рамките на фискалния съюз да доближим параметрите на нашето данъчно облагане до средните параметри на ЕС. И сега някои страни ни обвиняват в данъчен дъмпинг. Има множество вътрешни и външни причини, които изискват промяна в данъчно-преразпределителните параметри, които имаме.
- Преди дни стана известно, че управляващите готвят законови промени, с които да се забрани приватизацията на държавни акции и дялове, същевременно ще бъде оставена вратичка за продажба на т.нар. обособени части, или казано просто имоти, но по предложение на Министерския съвет и с решение на Народното събрание.
- Това решение, честно казано, малко ме учудва. По принцип все още има какво да се приватизира, има някакви възможности за приватизация. Но приватизация, според мен, трябва да става не чрез продажба на предприятията, тъй като там корупцията е много голяма, а трябва да направим това, което правят редица други страни като например Румъния. А именно - да използваме приватизацията чрез финансовите пазари, продажба на пакети от големи държавни предприятия. Примерно в областта на енергетиката Румъния прави нещо подобно чрез фондовата борса. Първо, за да се динамизира самият капиталов пазар и второ - за да се привлекат допълнителни ресурси за развитието на тези сектори. При една внимателна приватизация за такова нещо има база у нас, тъй като чисто държавното управление на тези предприятия в енергетиката невинаги е ефективно. Изобщо там има един възел от проблеми, свързан с регулиране на цените, намесата на държавата, която невинаги е адекватна и в полза на гражданите. Въобще имаме един много сериозен проблем, свързан с регулиране на този сектор и с може би подобряване на структурата на собствеността, тъй като чисто държавните монополни предприятия, които работят, там не показват необходимата ефективност.
- Ако държавата иска да си запази тези предприятия или дялове от предприятия, как да ги управлява ефективно?
- Това е много сложен въпрос. Първо това не трябва да бъде политизирано, а да се извършва на професионална основа, в съответствие с изискванията на конкурентните пазари.