Имаше ли секс в  СССР?

Денис Драгунски
писател

„У нас в СССР няма секс”
В съвременна Русия се зароди култът към пластмасовото, коригирано с фотошоп тяло. Това е един друг вид тоталитаризъм — тоталитаризмът на рекламата и модата. В СССР всичко беше по друг начин, може би защото всички бяха бедни и правеха любов без всякакви задни мисли. Затова имаше много по-малко проституция. В епохата на безплатните неща сексът не остана по-назад.
Около секса в СССР винаги е витаел ореол на забрана. Но естествено, че е имало секс. В огромни количества — не по-малко от сега. Обаче се смяташе за срамно и неприлично да се говори за това. Беше прието да се мисли, че по време на перестройката по телемоста Ленинград — Бостън някаква жена казала: „У нас в СССР няма секс”. Това не е точно така: всъщност тя каза, че у нас няма секс по телевизията.
Преди това, през 1977 г., излезе книгата на Георги Василченко „Обща сексопатология”, в която той обобщава своя опит и описва двойките, които са го посещавали. Според неговия опит излиза, че повечето проблеми се дължат на неумението на хората да говорят за това. За половия акт и половите органи съществували само непристойни ругателства или медицински термини — нито едното, нито другото предразполагат към искрен разговор. През 1978 го. избухна друг скандал, когато по кината излезе филмът „Особена жена” — за любовта на един младеж към по-възрастна жена. В „Комсомолска правда” излезе рецензия за филма, в която пишеше: нищо чудно, че всеки трети брак в Съветския съюз се разпада. Тогава работих в Дипломатическата академия и научих новината на сутринта от един гръцки вестник, всички световни вестници я бяха разпространили. Дори спрямо Запада това си беше огромен брой разводи.
Как сексуалните свободи се сменяха с не-свободи
През 20-те години на миналия век съветската власт отпусна сексуалните юзди. Освобождаването на сексуалността и разкрепостяването на жените били част от борбата с религията, гимназиите, преподаването на гръцки и латински езици, униформените фракове на градските чиновници, йерархията на званията. Пак тогава се декриминализира хомосексуалността. Разводите били абсолютно свободни: можело да се разведеш без знанието на партньора.
След това, по времето на Сталин, започва имперската политика: забраняват се абортите, криминализира се хомосексуалността и разводите стават бавни и трудни. През 60-те години за да се разведеш, трябвало да публикуваш обява във вестник „Вечерна Москва”. Само много влиятелните хора можели да си позволят развод без много шум.
Черният пазар на порнографията
Много се търсели непристойните снимки. Предлагали ги по влаковете, а хората, които ги продавали, неизвестно защо наричали белоруси. Те наистина приличали по нещо на белорусите — русоляви, скулести, с хлътнали небесно сини очи. Престрували се на глухонеми, без да са такива. Доближавали се до хората, бутали ги по лакътя и им показвали порнографските снимки. Снимките били разделени на две неравни части: по-малката част представлявали преснимани чужди фотографии, а голямата — нашето очарователно домашно производство. Всичко се правело на железни кревати с никелирани топки и дантелени възглавнички, с картините на „Трите мечета” на Шишкин по стените. Всяка снимка показвала отделна сцена. Един комплект с такива снимки струвал 3 рубли. За сравнение: пакет цигари «Столични» стрували 40 копейки, бутилка водка — 3 рубли, билет за театър — 1,5 рубли…
Понякога фотографиите се продавали като тесте карти, тогава отстрани на всяка картинка имало обозначение — дама спатия например. Освен това имало порнографски ръкописни разкази, местно производство, на руски теми. По-късно се появяват и преводи от английски — много известна била книжката „Ваканция в Калифорния”. Разпространявала се и „Кама Сутра”, напечатана на машина. Но на черния книжен пазар в СССР се продавали само прилични неща.
В началото на 70-те се случва поредният пробив: в СССР се появяват серийни порнографски албумчета със сюжети, порнографски комикси. Нощем ги преснимали и печатали. Появяват се филми на любителска осеммилиметрова лента. Филмите били вносни, при това фабрично производство, ако се съди по качеството.
Тези филми пристигали предимно в Германия. Били заснети като нямо кино — тоест нямало нужда от звук, за да схванеш сюжета. Защото имали сюжет! Всички филми от 60-те и 70-те, дори от 80-те години имали остроумна или весела фабула, затова било забавно да ги гледаш.
Проститутки и интелектуалки
Проститутките чакали по пероните на големите крайградски гари. Седели с протегнати крака, а цената била написана на подметките: минаваш и гледаш — жената и цената. Проститутките в Москва имали две цени: 3 рубли и 5 рубли. Момичетата се разхождали около станцията на метрото „Проспект Мира”. Сгъвали си от банкнотите пръстенчета — зелено от три рубли или синьо от пет рубли, за да се знае цената. Но малцина ходили при проститутки: да ползваш услугите на проститутка е все едно да плащаш за питейна вода, която тече от всяка чешма. И без това имало предостатъчно момичета, готови безплатно да споделят с теб радостта от секса.

Около секса в СССР винаги е витаел ореол на забрана. Но естествено, че секс е имало.

Тогава беше невъзможно да си представиш витрина, пълна с презервативи насред аптеката. „Пакетчето” струваше две копейки. А аптекарят даваше съвети за качеството, вкуса, цвета и аромата.
Сексът беше едно от средствата за съпротива. Не напразно Оруел е писал, че задачата на тоталитарната държава е да подчини тялото, да отмени насладата от секса.