Имитация на министър

Ако излезете навън и подложите хората на разтърсващия садистичен експеримент да ги питате кой е Томислав Дончев и какво работи сега, със сигурност ще получите много вълнуващи и сюрреалистични отговори. Защото Дончев е точно от тази мътна гербаджийска порода, които уж са експерти, ама никой не го знае, уж за всичко стават, ама няма човек, който да е свидетел на техните успехи, и единственото им качество е, че са толкова незабележими, че дори егото на Бойко Борисов е в състояние да им се наслаждава.
Точно заради това не е изненада, че именно Дончев ще поеме социалното министерство след оставката на Калфин, въпреки че сигурно трябва да търси думата "социално" в речника. Идеята, че ГЕРБ имат мощна кадрова скамейка, всъщност е сред най-големите митове на прехода. Ако имаха кадри, щеше ли Борисов да назначи за здравен министър жена, която е срещнал на един завой, както стана в първия му кабинет? Щеше ли да прати социоложка в МВР, която се оплита в мига, в който нещата там станат напечени?
ГЕРБ обаче могат да си позволят да назначават кой да е на важните постове. Защото те не управляват. Те имитират управление. Само един проблем има - вицепремиерите много бързо почнаха да свършват. Така че следващият министър, който си замине, ще трябва да бъде заменян от портиера на ГЕРБ. Така де - дългата скамейка трябва да се доказва...