29 Март 2024петък16:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Образование

Имитират промени във висшето

Уж затягат законовите правила, ама... не съвсем

/ брой: 230

автор:Велиана Христова

visibility 1717

Промените в Закона за висшето образование (ЗВО), които МС внесе в парламента и завчера бяха приети на първо четене, като левицата се въздържа, трудно може да бъдат "прочетени" в една вестникарска страница. Миналия петък ДУМА се занима с някои от тях. Днес темата са структурните промени, които се предвиждат в състава на ръководните органи на държавните университети.

Действащият закон изисква във факултета като основно звено на висшето образование да работят поне 40 души асистенти, доценти и професори на основен трудов договор. Това изискване отпада, а се добавя, че факултетът трябва да има поне три катедри в едно или няколко професионални направления, за които висшето училище има акредитация. Запазва се обаче изискването в ЗВО, че катедрата трябва да има 7-членен академичен състав на основен трудов договор. Което означава, че с поправките в закона задължителният състав на факултета се намалява от поне 40 души академичен състав на 21 човека. 

За другото основно звено - департамента, остава изискването той да има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор. За института като основно звено не се въвеждат изисквания за броя на работещите в него. Няма промяна и в изискванията за филиалите като изнесени териториални звена - филиалът трябва да има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор, като хабилитираните лица от него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове. Всъщност, това изискване е спазено далеч не във всички новооткрити филиали. Не се спазва и размитото изискване за съществуването на колежи - те според действащия ЗВО трябва да имат академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор четат за всяка специалност в колежа не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове. 

До момента вузовете, особено частните, заобикаляха последните, посочени по-горе, задължения, въпреки изискването поне половината от лекционните курсове да се четат от преподаватели на основен трудов договор към висшето училище (нещо, което можеше да се установи единствено при следакредитационния контрол). Но е факт, че Националната агенция за оценяване и акредитация - НАОА, обикновено си затваряше очите, че преподавателите в колежи и филиали са масово приходящи от други висши училища (т.нар. "куфарно" образование). С внесените сега поправки в закона обаче се прави опит тeзи "хитрини" да бъдат пресечени, като се постановява, че за нуждите на акредитацията един преподавател може да бъде записан 

в щатния състав само на едно висше училище

Дали това ново правило, което левицата предлагаше още в предишния парламент, но мнозинството го отхвърляше, може да бъде спазено, ще зависи от бдителността на НАОА, когато, простете за израза, раздава акредитации. Защото до момента тя именно раздава акредитации, а не акредитира реално. Факт е, че почти всички от 50-те висши училища у нас са получили акредитация с най-високите оценки над 9 (при десетобална система). За акредитацията ще стане дума отделно, но в последните години бяхме свидетели как се създаваха нови вузове, без някой да следи дали наистина те имат щатни преподаватели, или разчитат на "хвърковатите чети", прииждащи за хонорари. Прословутият Пернишки университет е само една черешка от тортата. Нещо повече - дори в София се е настанил незаконен "филиал" на частно висше училище от Добрич или Варна (трудно се помни къде го преместиха депутатите за последно), че и прием прави в столицата, за което МОН от много години си затваря очите - да не гадаем защо. 

Медиите тези дни доста се възбудиха от идеята, че по решение на съответния факултетен съвет до 10 на сто от общия хорариум на учебните часове при обучението за степен "бакалавър" и до 20 на сто за степен "магистър" могат да бъдат провеждани от изявени специалисти от практиката. Само че това изобщо не е новост, защото съществува в действащия ЗВО от ноември миналата година. Затова е  доста комична реакцията на ДПС и на "Обединените патриоти", които при първото четене на промените преди ден в пленарната зала се оказаха притеснени, че няма никакви изисквания към въпросните "изявени специалисти от практиката", които може да станат лектори във вузовете. Господа депутати, 

вие сами им дадохте това право

без всякакви изисквания преди цяла година, пък сега изведнъж се затюхкахте. Иначе с право сте притеснени, понеже ей го на пред очите на цяла България оня драстичен пример с изявения бизнесмен от Русе - Венелин Терзиев, който за 4 години е станал три пъти доктор на науките, четири пъти професор и преподава 15 учебни дисциплини в 4 вуза! А МОН вече втора година си прави оглушки и не отговаря на въпроса как е станало възможно това при наличието на толкова закони с разни там изисквания.

Какво ще се случи с колективните органи за управление след промените в закона? В момента в Общото събрание на факултета влизат членовете на академичния му състав на основен трудов договор, представители на администрацията и на студентите и докторантите, като асистентите, доцентите и професорите трябва да са най-малко 70 на сто, студентите и докторантите - 15 на сто. Сега тази работа се променя и се изисква в Общото събрание на факултета членовете на академичния състав да са между 75 и 83 на сто, от които една четвърт - нехабилитирани преподаватели, т.е. асистенти. Излиза, че в това събрание членовете на академичния състав може да останат 58% при минимум 70% досега.

Според действащия в момента ЗВО, факултетният съвет трябва да има минимум 25 членове, с промяната се изисква те да са 21. Нещо подобно се случва и с управленските органи на самите висши училища. Сега в Общото събрание на вуза хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто. В бъдеще академичният състав ще е между 75 и 83% от членовете на Общото събрание, като една четвърт са нехабилитирани. Т.е. допуска се доцентите и професорите в Общото събрание да се намалят до 58%. Не е за сметка на представителите на студентите и докторантите - и в двата случая те си остават 15%. Същото е и с Академичния съвет. В момента в неговия състав 70% са хабилитираните лица, след промените те може да останат 58%. За пръв път се постановява в Академичния съвет на държавните вузове със съвещателен глас да влизат и членовете на Съвета на настоятелите. Този съвет пък вече ще се състои не от 7 членове, както е сега, а от 8, като допълнителният човек ще е представител на общината, където се намира вузът. Както ДУМА писа подробно миналата седмица, измененията на ЗВО, внесени сега от МС, предвиждат да се направи Национална териториална карта на висшите училища у нас, като те бъдат разпределени на териториален принцип, като се определят по профил и специалности, обслужващи нуждите на местната икономика и регионалното социално битие. Досега сред лицата, които не можеха да бъдат настоятели, влизаха и зам.-кметовете и представители на синдикатите - сега тази забрана за тях пада, те вече ще могат да участват в Съвета на настоятелите.

Ако описах така подробно замислените структурни промени в звената и органите за управление на държавните висши училища (както ДУМА вече писа, частните са оставени изобщо извън държавните регулации), то е за да се открои ясно един факт. Министерският съвет внася най-сетне правилото "един преподавател в акредитацията само на едно висше училище", което цели да сложи най-сетне някакъв ред във висшето ни образование, да се види колко вузове и техни звена съществуват благодарение на приходящи от други вузове преподаватели с всички последици за качеството на обучението. И постепенно да бъдат закрити "измислените" звена без преподаватели на щат. Да, ама не. Защото другите внесени поправки 

обезсмислят въпросната цел

Те, казано накратко, просто намаляват задължителния брой хабилитирани преподаватели, необходими за съответните вузовски звена и управленски инстанции. Защо? Ами, за да се вместят в законовите изисквания тези, които нямат достатъчно хабилитирани на щат. Та да не бъдат принудени измислените университетски звена да се закрият при следваща акредитация, тъй като "хвърковатите чети" се състоят тъкмо от хабилитирани лица - доценти и професори, пътуващите асистенти са рядко явление.  

Още преди 10-ина години тогавашният министър Даниел Вълчев откровено призна проблема с "куфарното преподаване". Но регистърът на преподавателите, който МОН поддържа, бе засекретен за очи извън вузовските администрации, за да не се изложели пред обществото някои професори, преподаващи из всички паланки от Варна до Благоевград и от Видин до Кърджали. 

Всъщност, единственият начин да се добие някаква представа колко са пътуващите или пенсионираните преподаватели, които легитимират вузовете, си остават данните на НСИ. Според националната статистика, през учебната 2018/2019 г. на основен трудов договор работят 13 488 преподаватели - 12 381 в държавните вузове и 1107 в частните. Толкова са физическите лица. А общо като преподаватели се числят 21 756 души - 19 509 в държавните и 2247 в частните. Разликата между двете графи показва колко хора преподават извън щата - т.е. като приходящи от другаде. Ето ви картината на висшето ни образование: "летящите" преподаватели са общо 8268, в държавните висши училища те са 7128, а в частните 1140 (над два пъти повече от тези, които са на щат в тях). 

Това е положението. И ще пребъде. 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ