Индия и Пакистан на пътя към войната

Алексей Куприянов
Лента.ру


През нощта на 29 септември индийските въоръжени сили атакуваха цели на пакистанска територия, пакистанците отговориха с артилерийски огън. Десетки са загиналите и от двете страни. Исламабад обвинява Индия за неприкрита агресия, Ню Делхи евакуира цялото население от крайграничния район и прави бързо прегрупиране на войските си. Двете ядрени държави се оказаха на прага на войната.

Линията на контрол е в пламъци

В 12,30 ч на 29 септември индийски хеликоптери пресичат едновременно на пет места линията на контрол в Кашмир и пускат над пакистанска територия десант. След приземяването си командосите излизат към целите си - лагери на бунтовниците и стартови площадки, от които ислямистите обстрелват с реактивни снаряди индийски граничари - и след кратък бой ги унищожават. Крайният резултат е 38 убити бунтовници от терористични организации, а също така 9 пакистански военнослужещи - инструктори и охрана на лагерите. Двама индийски командоси са леко ранени, десантът се връща в базата си без загуби. Цялата операция отнема 4 часа.
Така военното министерство на Индия и медиите в страната разказват за акцията, контролирана лично от премиера Нарендра Моди.
Няколко часа по-късно пакистанската артилерия открива огън по индийски гранични постове. Три от тях са сериозно повредени, Исламабад съобщава за гибелта на 21 индийски войници и пленяването на един военнослужещ. Пакистанската телевизия цял ден показва заснети от дронове кадри - кратери от снаряди на мястото на индийските гранични постове, взривове, тела на убити. Както заяви премиерът Наваз Шариф, това е отговор на "неприкритата агресия" от страна на Индия, в резултат на която загинали двама пакистански военнослужещи. Никаква операция на индийски командоси, обясни Шариф, не е имало. Просто индийското ръководство решило да продемонстрира мускули, давайки заповед на артилерията за огън по пакистанските постове. Границата, както и преди, е здраво залостена.

Удобен момент

Сегашната стрелба на границата е следствие от многогодишен конфликт в Кашмир. Положението в региона се изостри преди няколко месеца, след като индийските спецсили ликвидираха "кашмирския Че Гевара" Бурхан Вани, лидер и кумир на младите сепаратисти. След гибелта му Исламабад демонстративно обяви траур, а пакистански националисти обещаха да преминат границата и да "освободят Кашмир". В Ню Делхи оцениха това като предизвикателство, още повече, че индийското ръководство отдавна обвиняваше пакистанските власти в разпалването на пламъците на кашмирския бунт.
Но камъкът, който пусна лавината, се оказа неочакваната атака на бунтовници срещу една от индийските бригади недалеч от окръг Ури на 18 септември. Тайно пресичайки линията на контрол, четирима подготвени в Пакистан екстремисти разстреляха 19 индийски войници. След това индийският премиер Нарендра Моди нарече Пакистан износител на екстремизъм и обеща убийците да не останат ненаказани.
Ню Делхи избра удобен момент за отговор. САЩ, които традиционно успяваха да балансират между Индия и Пакистан - са пред избори, и който и да стане следващ президент, ще му се наложи да гради външната си политика, изхождайки от ситуацията към момента на встъпването му в длъжност. По този начин Нарендра Моди поставя скъпия си приятел Барак, с когото има прекрасни отношения, пред избор: не е ли време САЩ да се определят кой им е съюзник? Няколко месеца преди края на президентския си мандат Обама може да реши, че Индия, перспективен стратегически съюзник, е за предпочитане пред непослушния Пакистан.
Удобно е положението и в ООН - на 71-вото Общо събрание тъкмо започнаха дискусиите и индийското ръководство от трибуната разкритикува Исламабад, обвинявайки го, че подкрепя тероризма. Индийският външен министър Сушма Сварадж не криеше целта си: да постигне пълната международна изолация на Пакистан.
Провървя им на индийците и с вътрешнополитическата ситуация в Пакистан - много от пакистанските подразделения воюват с талибаните на северозападната граница. Ако Исламабад ги прехвърли на границата с Индия, това би означавало цели региони отново да преминат в ръцете на ислямистите.

Вода и икономика

Индийското ръководство не се ограничи само с речи в ООН. Премиерът Моди заплаши, че Ню Делхи ще преразгледа Договора за водите на Инд и ще започне да черпи повече вода, отколкото досега. "Кръв и вода - обясни Моди - не могат да текат заедно". Пакистанските фермери, които и без това губят реколта заради суша, могат да се окажат в критично положение. От момента на подписването на договора през 1960 г. Индия и Пакистан на два пъти стигат до война, но Ню Делхи нито веднъж не е нарушавал споразумението. Исламабад на свой ред обяви, че ако индийците изпълнят заканата си, той ще го оцени като акт на агресия и ще подаде иск в международен съд.
Но най-сериозният удар е отказът на Индия да участва в срещата на върха СААРК, Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество, търговски блок, обединяващ страните от региона, който самата Индия създаде през 1985 година.
Отказът на Индия е безпрецедентен - дори след конфликта през 1999 г., когато почти се стигна до война между Индия и Пакистан, срещата на СААРК мина без проблеми. Този път, освен индийското ръководство, да отидат на форума се отказаха и лидерите на Бутан, Бангладеш и Афганистан. Без половината участници, в това число най-големия играч в Южна Азия, срещата губи всякакъв смисъл. А заедно с това Индия обяви, че може да лиши Пакистан от статута на привилегирован търговски партньор, което ще е сериозен удар за пакистанската икономика.

Активна отбрана

Сегашните действия на Индия - бързи, твърди, понякога авантюрни - съвсем не приличат на предишната й стратегия. Генералният секретар на управляващата партия "Бхаратия Джаната парти" Рам Мадхав заяви: "Ние осъзнаваме, че времето на стратегическото сдържане приключи. Индия трябва твърдо да отговаря на заплахите, ние трябва да действаме изпреварващо".
За разработчик на тази политика се смята съветникът на премиера Моди по въпросите на сигурността Аджит Довал - легенда в индийското разузнаване, участвал в най-опасните операции срещу бунтовници в Индия и в чужбина. Малко преди Моди да вземе Довал в екипа си, той сформулира основата на стратегията си. Вече я нарекоха "доктрината на Довал", въпреки че самият чиновник предпочита термина "активна отбрана".
"Още един атентат като този в Мумбай (през 2008 г. в Мумбай при извършен атентат от подготвени в Пакистан терористи загинаха 266 души), и вие ще загубите Белуджистан - предупреди Довал Исламабад. - Пакистан е много по-уязвим от Индия. Ако Индия смени обикновената отбрана с активна отбрана, пакистанците ще разберат, че са загубили".
Думите за Белуджистан - бунтовнически пакистански регион, в който отдавна действат сепаратисти - както се разбра, не са били просто заплаха. На 14 септември постоянният представител на Индия в ООН Аджит Кумар заяви: "Пакистан систематично нарушава правата на собствените си граждани, в това число в Белуджистан". Наблюдателите оцениха тези думи като заплаха: отсега нататък Индия ще помага на бунтовниците в Белуджистан точно така, както Пакистан помага на сепаратистите в Кашмир.
Сега Индия и Пакистан вдигат залога, отговаряйки на всяка стрелба с още по-мощна, на всяка заплаха - с нова заплаха. Този, който пръв направи крачка назад, ще губи политически точки и ще загуби играта. Но ако залозите продължат да се повишават, рано или късно на преден план ще излезе ядреното оръжие, каквото и двете страни имат предостатъчно.


Патрул на границата


Аджит Кумар Дотал е авторът на доктрината за "активна отбрана"


Ню Делхи евакуира цялото население от крайграничния район
БГНЕС