Инфлационен парадокс

Постановка 

В края на февруари т.г. САЩ и Израел започнаха координирани, мащабни ракетни атаки срещу Иран, като заявиха, че целта е да унищожат военния потенциал на Иран и да предотвратят разработването на ядрено оръжие. Една от ответните реакции на Техеран бе блокирането на Ормузкия проток и затрудняване на снабдяването с течни горива в световен план. Последва реакция на финансовите пазари, чувствително нарастване на цените на течни горива, както и тласък на общия прираст на цените.
НСИ поддържа четиристепенна номенклатура на отраслови агрегати, по които следи ценовата динамика. Извън и над тях е формирана и агрегирана четириотраслова номенклатура - хранителни стоки, нехранителни стоки, услуги и обществено хранене.
Първата степен е от 13 отраслови агрегата, втората - от 50, третата - от 142, четвъртата - от 290. Не всички позиции от възприетите номенклатури се запълват с информация, но проследяването на наличните информационни позиции дава представа за пазарните предпочитания и наредбата на ценовите изменения.
В настоящия материал са подредени подотраслите, при които цените през първото тримесечие на настоящата година, т.е. към март 2026 г., са екстремални спрямо средните цени за предходната 2025 г. На тази основа е направен опит за оценка на протичащите процеси като следствие от събитията след 28-ми февруари т.г., свързани с промяна на ценовите съотношения и предпочитанията на населението.

Екстремални ценови промени

Като цяло събитията в Персийския залив от пролетта на 2026 г. водят до чувствителни структурни изменения в националната ценова база. Наблюдават се значими повишения на цени, но и немалки ценови редукции.
В Таблица 1 са представени първите десет подотрасъла от четиристепенната номенклатурна класификация на НСИ, при които прирастът на цените към март т.г. е най-висок спрямо 2025 г., а в Таблица 2 - десетте подотрасъла с най-голяма ценова редукция, също спрямо 2025 г.
В Таблица 1 се открояват особености, които привличат вниманието.
Дизеловото гориво, което може да се определи като основен двигател на ценовите прирасти в оценявания период и чиито котировки се проследяваха публично и ежедневно през месец март на текущата година, заема едва десета позиция сред подотраслите с най-висок ценови прираст. Няма друг транспортен подотрасъл от 22-та наблюдавани от НСИ транспортни подотрасъла, който да фигурира в първата десятка на подотраслите с най-висок ценови прираст. Сред подотраслите, при които се отчита чувствително ценово намаление (Таблица 2) фигурира транспортният подотрасъл „Пътнически въздушен транспорт, международни полети“, при който цените са намалели с 22%! Тези факти подсказват, че динамиката на ценовите промени у нас се поддържа от други фактори, несвързани пряко и директно със събитията в Персийския залив, както и от динамиката на цените на течните горива.
Очаквано, в Таблица 1 фигурират три подотрасъла на отрасъл „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (с кодове 01.1.6.4, 01.1.7.2 и 01.1.7.3), при които средният ценови прираст спрямо 2025 г. е повече от една четвърт! Традиционно цените на хранителните продукти са най-чувствителни към възникващо кризисно икономическо състояние и реагират пряко на неблагоприятни (рационални!) очаквания. И това е при условие на широко разгърната правителствена кампания за потискане на т.нар. неоправдани повишения на цени, както и на борбата срещу неформулираното понятие „спекула“.
Най-неочаквано в Таблица 1 намират място три подотрасъла на отрасъл „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“. Това са: „Покупка на бижута и часовници“ (с най-висок ценови прираст, от 32,6% в рамките на тримесечие!), „Поправка и наем на бижута и часовници“ (ценови прираст от 26,1%) и „Религиозни услуги“ (ценови прираст от 21,8%)!

Индексът на цените 

на потребителските стоки за дискутирания период е 3,6%, докато прирастът на цените на бижутерия е 32,6%!
Ако загърбим прираста на цените на религиозните услуги, то чувствителният екстремален и съществен прираст на цените, свързани с покупка, поправка и наем на бижута и часовници, е нелек за обяснение. В действителност става въпрос за отчетливо проявен ценови парадокс в условия на повсеместно очаквана финансово-икономическа криза, толкова повече, че наблюдаваните факти корелират с паралелно нарастване на търсенето на бижута! Естествено е някак цените на бижутата да се свързват с цените на златото, но за наблюдаваното тримесечие цените на златото се повишават само с около една десета.
Очертаният парадокс показва, че в страната ни текат процеси, които остават необяснени и неосмислени. Видимо има съществена прослойка от населението, която притежава натрупани финансови ресурси (най-вероятно поддържани в кеш вид), безпокои се за тяхното съхраняване, избягва осветляване чрез формално и явно производствено инвестиране и ги използва за своеобразно негласно инвестиране тогава, когато очакванията за бъдещето не са благоприятни. Подобен извод се подкрепя и от продължителното поддържане на високо социално разслоение в страната (най-високото в ЕС, измерено чрез коефициента Gini), което може да се свърже с дългосрочна срецифика на макроикономическото управление.

Заключение

Ценовият парадокс е ясно откроен: дефицитът на течни горива у нас се отразява най-силно върху рязкото повишаване на търсенето на бижута!
По всички критерии не е обичайно прирастът на цените на течните горива да пришпори рязко нарастване на цените на бижутата. Макроикономическото управление е редно да забелязва подобни аномалии, да ги осмисля и да подбира подходящи управленски решения за нормализиране на конкретните процеси. Необходимо е изясняване на причините за проявите на неочаквани и на непривично протичащи процеси и търсене на начини за налагането на нормалността.
Обяснението видимо следва да се търси в неправомерно натрупани финансови ресурси в дадена прослойка от населението, което се стреми да им намери сигурен пристан в относително несигурни времена. Показателно е, че парите в обращение към края на първото тримесечие на настоящата година се оценяват на близо 19 млрд. евро и са се увеличили с около 30% спрямо средния им обем за 2025 г.!
Страда икономиката на страната, страда българското общество.

Икономически живот