Иран се връща към света стъпка по стъпка

Дмитрий Косирев
РИА Новости

Би било голямо преувеличение да твърдим, че във вторник и сряда Иран наистина е приел "плана Лавров" за уреждане на иранския ядрен проблем и сваляне на санкциите, наложени на Техеран от Съвета за сигурност. По "руско-иранското направление" обаче личи раздвижване и то безспорно ще се отрази върху ядрените разногласия на тази страна със съвета.
След преговори с иранския външен министър Али Акбар Салехи в сряда руският му колега Сергей Лавров заяви следното: "Запознахме" иранските си колеги с "концепцията за взаимност и поетапност", а те проявиха "жив интерес" към нея.
Предния ден Николай Патрушев, секретар на Руския съвет за сигурност, се срещна в Техеран с иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Обсъждана бе и споменатата "концепция за поетапност". Едва ли обаче трябваше да се обобщават нещата тъй, както сториха снощи много новинарски програми - че Иран приел руските предложения. Всъщност Ахмадинеджад заяви, че "би приветствал" руската инициатива и е "готов да участва във формулирането на предложения" по въпроса.
Ще отбележим, че Москва реши да не слага своя план на преговорната маса. Принципите му се знаят, те бяха обсъдени на 12 юни по време на среща между Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. Мнозина тогава останаха с впечатлението, че страните не са постигнали съгласие. Но, както се изясни, не е точно така.
Сама по себе си идеята е руска. Ето същността й.
САЩ и други държави обвиняват Иран, че разработва ядрено оръжие; намесата на инспектори от МААЕ би могла да премахне тревогите и да внесе яснота. Засега разбирателство няма, поради което Съветът за сигурност на ООН четирикратно е въвеждал санкции срещу Техеран. Те обаче останаха без резултат, напротив: подложен на санкции, Техеран отказва да общува с шесторката международни посредници по въпроса (сред които са САЩ и Русия). Ситуацията може да се разведри, ако по-нататъшните действия на страните се раздробят на малки етапи, достъпни за решаване. Техеран например пуска такава и такава група инспектори, а в отговор Съветът за сигурност автоматично вдига такава и такава част от санкциите. И тъй нататък - стъпка по стъпка.
Сега идеята на руската дипломация предвижда Техеран от самото начало да участва в разработката на алгоритъма за движение, сам да предлага някои от точките му. Засега, както видяхме, иранският президент склони в общи линии "да формулира предложения", но такива не се очертават скоро. В случая Москва поема класическа посредническа мисия - не само от свое име, но и от името на цялата шесторка. А после предстои да видим най-вероятно класическата реакция на Иран - да предложи такива точки от "поетапното" движение, че да има теми за разговор седмици и месеци напред. Неразрешими спорове обаче няма, въпросът е какво целят в случая Москва и Техеран.
Нека припомним, че за Русия не може да има "страни парии", самата идея да се разделят държавите на "чисти" и "нечисти" е най-малкото смешна, плюс това тя очевидно претърпя провал още през епохата на Буш. Когато стана ясно, че подобни класификации предизвикват или неразрешими спорове /както с Иран/, или войни, едва ли не по-катастрофални за победителя /примерно САЩ/, отколкото за победения.
През юни 2010 г. обаче Москва явно взе да клони към страната на заклетите противници на Иран като САЩ - подкрепи доста съществени санкции от страна на Съвета за сигурност /предишните бяха по-скоро предупредителни/. При това Москва, Пекин и партньорите им от Шанхайската организация за сътрудничество решиха да не приемат Иран в ШОС и специално за него изнамериха формулировка в регламента: не щем страни под санкции. Имаше множество причини: и желание за опит да се изградят по-смислени отношения със САЩ, както и куп чудатости в иранската дипломация, които отдавна вече вбесяваха Москва.
Оттук обаче не следва, че Русия се кани вечно да остане в капана, в който сами се вкараха Щатите. Нямаш ли друго нещо освен санкции в дипломатическия си арсенал, стигаш до задънена улица, точно като сега. И щом санкциите не успяха да изплашат Иран, дори когато на изток и на запад от страната имаше американски войски (в Ирак и в Афганистан), какво остава за днешната ситуация, след като те започват да се изтеглят?
Нещо повече, тъкмо санкциите доведоха до крайното отслабване на реформаторските сили в Иран, а да не забравяме, че и местните реформатори също гледат на Запада по различен начин. В крайна сметка при контактите с Иран изборът е само между Ахмадинеджад и далеч по-неприятните клерикални среди. Всичко това би могло да изглежда случайно, ако нещата със Северна Корея, Ирак и други не се бяха развили точно по същия начин.
Америка може да си позволи да отложи проблема, оставяйки го на следващата администрация. Русия не може - поне защото споделяме с Иран Каспийския басейн и региона на Централна Азия (където Иран ще стане още по-важен, ако САЩ наистина изтеглят войските си от Афганистан).
Затова Русия положи усилия да изгради иранската си политика по следния начин: по една писта развиваме отношенията си около ядрените проблеми, Съвета за сигурност, санкциите и всичко останало, по друга писта - останалите отношения. Сегашната двойна визита (посещението на Патрушев в Техеран и това на Али Акбар Салехи в Москва) показва, че иранците - след дълга мрачна пауза - са склонили най-накрая да приемат тази формула.
Всъщност наред с приказките за "плана Лавров" е било обсъдено тъкмо изпълването й със съдържание. "Втората писта", по която сме поели заедно с Техеран, ни води към тържествена церемония за пускането на АЕЦ "Бушехр", планираме да увеличим бездруго растящия, но не твърде голям стокообмен (днес към 3,65 милиарда долара годишно), имаме и нови планове за икономическо сътрудничество. Предстои ни също "сверяване на часовниците" по повод Афганистан, Близкия изток и всички останали общи проблеми.