26 Април 2024петък16:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Проф. Борис Гондов:

Искам да извая Каин и Авел

Това е тематичната стръв, която ме владее, защото братоубийството се оказа много злободневна и страшна тема- споделя големият български скулптор, чиито най-нови творби неотдавна бяха показани в галерия "Академия"

/ брой: 88

автор:Борис Данков

visibility 1955

Проф. Борис ГОНДОВ е роден на 24 октомври 1935 г. в София. Преподавател по скулптура в НХА. Автор е на декоративно-монументални произведения и паметници из цялата страна. На бюст-паметниците на Алеко Константинов и Даме Груев в София; паметника на Владимир Димитров-Майстора в Кюстендил; паметника на Патриарх Евтимий във Велико Търново; паметниците на съпротивата в Пловдив и Велинград; на  мемориалния комплекс "Самуилова крепост" край Петрич, паметника на цар Борис I в Плиска и бронзовата фигура на Кольо Фичето в Дряново.
Неотдавна в галерия "Академия" на НХА бе показана най-новата колекция от творби на Борис Гондов, която включваше пластики от бронз и дърво, правени през последните 4-5 години.

- Това е ваша първа самостоятелна изложба, така ли?
- Да, това бе първата ми и единствена изложба, като не се брои една много малка колекция, която показах преди около петнадесет години.
- Какво се стремите да внушите с най-новите си творби?
- Стремил съм се да докажа, че изкуството може и трябва да бъде социално. Светът, който ни обкръжава, гъмжи от социални проблеми и художникът не може да се затвори само в своите естетически търсения.
- Какъв е основният акцент в показаните от вас работи?
- Не влагам конкретен политически подтекст, а търся нещата в по-общочовешки, по-вечен план. Човечеството винаги е било съпътствано от борбата за битието, от нищетата, от възторга и мизерията; от всичко, което съпътства homo sapiens  от древни времена до ден-днешен.
- Какво ви "подсказа" тези теми?
- Преди всичко тези мои работи са част от стремежа да превъплътя в пластични форми някои от вечните дилеми на човека, като ги изпълня с конкретно съдържание от живота и социалната действителност. В някои случаи съм използвал  митологични сюжети, които са актуални и до ден-днешен. И днес може да се види човекът, който търси човека - Диоген. Продължаваме да търсим човещина, правда, солидарност...
- Интересуват ви различните превъплъщения на човека - от Сътворението на света досега, така ли?
- Да, от Сътворението до ден-днешен. В този смисъл "отсявам", за да внуша, че човешкото битие винаги е било проблем - борба с природата и срещу социалната несправедливост, за хляба... Накратко - борба за достойно съществуване.
- Невероятно жесток е "портретът" на старостта, който сте изваяли в една от своите пластики.
- В повече ми дойде това, че в нашия двайсет и първи век могат да съществуват обществени кухни, където под патронажа на някого си се раздава по една мизерна порция на старите хора, за да не умрат от глад. Това е унизително, обидно, нечовешко...
- В този смисъл определението на Светлин Русев за вашите "жестоки експресии" като че ли е най-точно?
- Не жестоки, а "сурови експресии", защото животът на голяма част от хората у нас е жесток и суров.
- Досега сте известен повече като автор на внушителни паметници и монументи, докато в показаните неща се изявявате като създател на злободневна социална пластика.
- Да, монументите въплъщават възвишени образи на владетели и герои, докато новите ми работи изобразяват моето отношение към "нещата на живота", към бедните и онеправдани хора.
- Невероятно силни са пластиките ви  "Страдание", "Homo sapiens", "Всемира". Как усещате дървото, как го подчинявате на формата?
- Дървото за мен е един чисто пластически проблем. Ще призная, че поради липса на средства бях принуден да премина към този нов материал, който се намира по-лесно и е по-евтин. Затова през последните години се ориентирах към дървото, което ми стана интересно и като чисто естетически проблем. Но аз не изработвам дърворезба, а привнасям стилови решения от работата ми с бронза, като създавам скулптура.
- Какви възможности предоставя дървото?
- То е жив материал, в който трябва да се усети движението, така както го е създала природата.
- Каква е съдбата на паметниците, изработени от вас?
- Стоят още на мястото си. По едно време имах информация, че паметникът при Самуиловата крепост е разнебитен. Паметникът на Патриарх Евтимий във Велико Търново си стои. Съвсем наскоро научих, че  скулптурата на Майстора в Кюстендил е била открадната и после намерена. Паметникът на Димитър Благоев в Благоевград беше преместен, но по-късно върнат на мястото си до театъра. През 2007 г. направих монумента на цар Борис I, който стои в Плиска.
- Какво мислите за понятието тоталитарно изкуство?
- Струва ми се, че този проблем излишно се политизира. През този период от съществуването на държавата ни е имало изкуство, което не може да носи върху плещите си проблемите на системата.
- Да, но както в древния Рим е имало Damnatio memoriae така и в наше време започна демонтиране и събаряне на паметници. Само където тълпата не е започнала да реже главите на скулптурите и да ги сменя с бюстовете на новите управници...
- Това за мене е израз на простотия и посредственост. В политически план се вижда какви са последствията от подобна ограничност.
- На кой български владетел още бихте желали да направите монумент, за да го увековечите?
- Вече не смея и да мечтая. Оттеглянето на държавата от културата се отразява пагубно на изкуството. Вярно е, че може да има спонсори, но да се разчита изключително на тях е недалновидно. Държавата трябва да си поеме своя дълг към духовността.
- Коя тема ви вълнува най-силно?
- Вълнуват ме античните цивилизации, а в последно време и древните култури.
- Защо се връщате толкова назад?
- Защото те носят в себе си една много първична сила и спонтанния усет за създаване на образ. Докато по-късно вече идва школовката, занаятчийството...
- Не са ли закодирани в древността и отговорите на много въпроси от днешната цивилизация?
- Ами да, закодирани са, затова се обръщам повече към проблеми, които са вълнували човечеството от сътворението на света до днес. А сигурно ще го вълнуват и в бъдеще, което по всичко изглежда, е диалектиката на живота: борбата между доброто и злото.
- На едно място казвате, че всеки човек заслужава да бъде изваян в скулптура - от царя до бедняка?
- Може би неосъзнато, но всеки изпитва необходимост от скулптура. Човек винаги е искал да наподоби, да изобрази себе си. Това е един първичен нагон - да мачка глина и да драска, да рисува по скалите... Неповторимо удоволствие е да усетиш, че се ражда нещо ново и различно. Може би в това се състои съдбата на всеки истински художник.
- Коя е темата, която все още не сте реалзирали?
- Имам една идея, която не можах да осъществя през последните години и тя продължава да е във въображението ми...
- Каква е тя?
- Да направя Каин и Авел. Това е тематичната стръв, която ме владее, защото братоубийството се оказа много злободневна и страшна тема.
- А как ще опазим културното си наследство. Няма ли опасност поради кризата паметниците от бронз да бъдат окончателно претопени и разрушени?
- Това е чисто практически проблем - въпрос на политика и организация. А иначе ще ги опазим в паметта си, в наследството, което ще оставим. Така ще се съхрани духът на нравите и паметта на нацията.
- Значи сте оптимист за бъдещето.
- Да, в известен смисъл съм оптимист. В противен случай означава да се доверим на хаоса и разрухата, на унищожението...


Омайница, дърво


Земята е на всички, дърво

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 269

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 255

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 223

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 244

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ