Искам да живея и творя в България

Вероника Панайотова е млад художник от София, родена е през 1990 г. Завършила е Първо СОУ "Пенчо П. Славейков", специалност изящни изкуства. В момента учи изобразително изкуство в Софийския университет "Св. Климент Охридски", втори курс. Вероника от малка обича да рисува. Това е детската й мечта и днес е щастлива, че може и професионално да изучава и да практикува любимото си занимание. Амбицията й е един ден да се реализира именно в родината си - България. Тук, където творчески се зарежда, а природата и фолклорът я вдъхновяват. Наред с възрожденската архитектура и древните икони, които също я ентусиазират.
Макар и само на 20 години, госпожица Панайотова има публични изяви като художник. Участвала е в прояви, в които е печелила следните отличия: награда от "Конкурс за най-усмихната рисунка" на Aquafresh; трето място на общинския кръг в конкурса "С очите си видях бедата"; първо място в раздела живопис 12-16 г. на Прегледа на художествената самодейност в район "Люлин"; първа награда от VI национален конкурс "Народното изкуство - моя радост и вдъхновение" на тема "Българската народна носия - древна и модерна" през 2007 г.
Нейни работи могат да се разгледат на сайта й http://veronicas-creation.com, както и в онлайн галерия "Сатто", която представя млади дарования. Вероника обича да рисува живописни картини с маслени или акварелни бои. Натюрморти, пейзажи, портрети, графични рисунки, икони. В изобразяваните композиции, както самата художничка споделя в интервю за ДУМА, се стреми да влага настроение и хармония на цветовете.

- Вероника, защо избра изобразителното изкуство за своя професия?
- Рисувам още от дете и обичам картините, но по-сериозно започнах да се занимавам с рисуване от седми клас. Тогава се записах в школата по изобразително изкуство към Културния център в "Люлин" с преподавател Иван Пиперов. Изучавахме живопис, след което кандидатствах и ме приеха в I СОУ "Пенчо П. Славейков" с изобразително изкуство и испански език. Там попаднах на добри учители, които продължиха да допринасят за моето творческо развитие. Запознах се с г-жа Мирослава Коева, която ме запали по иконите и стенописите. По това време и художникът Никифор Костадинов доста ми помагаше с рисуването, на когото дължа също много. След гимназията реших, че искам да продължа и кандидатствах в СУ "Св. Климент Охридски" с изобразително изкуство, където ме приеха.
- Мислила ли си в какво ще се профилираш?
- Като цяло специалността е по-обща, изучава се 4 години бакалавърска степен, след което има възможност за магистърска програма. Предлагат се различни дисциплини - рисуване, живопис, графика, скулптура и други предмети, които ме интересуват, но още не съм решила какво ще избира.
- Има ли художници в семейството ти, от които да си наследила любовта и таланта към изкуството?
- Моят дядо Семо Колев е бил художник. За съжаление не го познавам, тъй като е починал доста преди аз да се родя. Рисуването е моята детска мечта и съм щастлива, че се сбъдва.

- Какви теми те вълнуват, какво рисуваш?
- Вълнувам се от икони. Мирослава Коева ме запали по тях в училище. Влекат ме и стенописите. В ателието на г-жа Коева нарисувах голям стенопис - "Сикстинската Мадона" по картината на Рафаело. Рисувам живописни картини с маслени бои или акварели. Натюрморти, пейзажи, портрети. Допадат ми и графични портрети и други графични изображения.
- Днес къде може да се изявява един млад творец?
- Според мен университетът дава добра основа за изграждане на един млад художник, но оттам нататък зависи от самия човек дали ще се труди достатъчно и ще даде всичко от себе си. Важни са и характерът, и желанието, и усилията, които един млад творец полага за бъдещата си реализация.
- Изобразителното изкуство е скъп лукс, който все по-малко хора могат да си позволят да притежават и да практикуват...
- Наистина не е лесно! Но пък с много труд и постоянство смятам, че може да се постигнат добри резултати и успехи не само в рисуването, а и в други области. Не е лесно да се занимаваш с изкуство особено тук, в България. Но вярвам, че, когато човек силно желае нещо, може да го постигне.
- Гледаш ли към чужбина? Има различни форми на обучение и реализация...
- Да, мислила съм за това, но засега, докато завърша образованието си в Софийския университет, оставам тук. След това ще видим... Обаче искам да живея и да творя в България, защото това е моята родина, която ми е скъпа.
- Кои са любимите ти художници?
- Реноар, Микеланджело, Вермеер... в световен план, а от нашите - Владимир Димитров-Майстора, Янко Янев, Никифор Костадинов и други. 
- Участвала ли си в изложби? Къде са  показвани картините ти досега?
- Изложба с мои картини имаше, когато участвах в общата експозиция на Културния център в "Люлин". Беше през 2004 г. По-късно направих мой собствен сайт, в който излагам част от творбите си. Те могат да се видят и в арт галерия "Сатто", която е онлайн територия предимно за млади автори. Тя е направена от Лилия Балимезова от Варна - също млад художник. По време на учението си съм участвала в няколко конкурса по изобразително изкуство, от които имам отличия.                                               
- Остава ли ти време за разтуха между лекциите и платната? Имаш ли си и други любими занимания?
- Програмата ни е доста натоварена, но това е с цел да можем да станем добри художници или преподаватели. След дипломирането има възможност да се реализираме и като учители по изобразително изкуство - от I до XII клас. Иначе през свободното време обичам да излизам с приятели, да чета книги, да ходя на изложби, на кино, на театър. Да бъда със семейството си...