Искам, но не ми стиска

Искам промяна в управлението на София, но ще гласувам за досегашния кмет. Смятам, че положението в столицата за последните 2-3 години се влоши, но Йорданка Фандъкова получава от мен отлична оценка за работата си. Боклуците, бездомните кучета, мръсотията и задръстванията продължават да са проблеми в града ми, но ще пусна бюлетина, за да влязат повече представители на ГЕРБ в общинския съвет на София. 
Безумие, безмерна глупост или само невярна информация се крие зад тези противоречащи си заключения, които са резултат от представително проучване на нагласите на софиянци. Или просто става въпрос за традиционно несигурната позиция на повечето българи, на които им се иска да живеят по-добре, но нямат желание да се преборят за общия успех. 
Социолозите също не успяха да обяснят парадокса. Вероятно защото няма нищо особено за обяснение и всичко се крие в примиренческата природа на българина. Той е свикнал да се бори с несправедливостта от вкъщи, а пред урната е склонен да забрави за заканите си. Българинът е свикнал да ругае властта, но не иска да поеме отговорността да промени статуквото. По-лесно е да направиш грешен избор, за да има кого да обвиняваш след това. Затова и столичанинът ще продължи да се лута между незаконни сметища, докато бяга от озверяла глутница кучета, но пак ще си гласува за гербаджийския кандидат-кмет.
И така ще е, докато не си даде ясна сметка, че достойният избор не е пораженческият. А мечтите за по-добро бъдеще няма как да се реализират без битка, смелост и малко риск.
Както е добре известно, искаш ли нещо - бориш се. Не ти ли стиска - губиш го.