Искайте си помощите!

Тази колонка е продължение на предишната. Миналата седмица бях в България и в дълбоката провинция с голямо учудване установих, че има хора, които обработват земя, гледат добитък, но никога не са получавали европейски селскостопански помощи и не са правили опит да ги получават.
Грубо изчислих, че едно семейство, което има и обработва тридесет декара селскостопанска земя и гледа няколко глави добитък, трябва да получи около хиляда лева годишно. Като се има предвид колко скромни са доходите на тези хора, тази сума хич не е за пренебрегване.
Допустимите за отпускане на помощи земи са:
 - Обработваема (орна) земя
 - Постоянно затревени площи - пасища, мери и ливади
 - Трайни насаждения
 - Семейни градини
Единственото условие, за да получават фермерите помощи, е да имат документи за собствеността на земята и действително да я обработват. При последните плащания, финалната ставка е била 26,44 лв. за декар. За кози и овце субсидията е 41 лева, за говедо субсидията е 200 лева, а за бивол е най-висока - 350 лева.
Ето и наредбата за подаване на заявленията http://bit.ly/1ajncOt с приложени формуляри. За по-лесно, ето как изглеждат формулярите за подпомагане на физически лица http://bit.ly/17OB0Dk Най-важното е да се спази срокът, който е от 1 март до 15 май всяка година.
Формулярите изглеждат сложни за попълване, поради което, изглежда, мнозина дребни собственици преотстъпват правото за получаване на помощи на по-големи играчи, които понякога им подхвърлят жълти стотинки, вместо дължимото. Ако изобщо го правят.
Ровейки се в документи, направиха ми впечатление няколко неща. Първо, селскостопанските помощи на ЕС се изплащат като национални помощи, като хората невинаги си дават сметка, че тези пари идват от бюджета на ЕС. Вярно е, че има и национални схеми за подпомагане, например за тютюн, но основните суми идват от ЕС, без това да е видно. Така се прави не само в България, а навсякъде, а после се чудим защото хората не разбират какво прави ЕС.
Всъщност ЕС изплаща на страните членки "национални тавани", а конкретните плащания се изчисляват, контролират и изплащат от националните власти. За тази година националният таван за България е 580 милиона евро, а от 2016 г. ще бъде 814 милиона. Според договора ни за присъединяване, през тази година получаваме 70% от равнището на директни селскостопански плащания за старите страни членки, догодина ще са 80%, през 2015 г. ще са 90%, а от 2016 г. ще са равни с останалите. Подобно увеличение трябва да усетят селскостопанските производители в помощите, които ще получават.
Направи ми впечатление също, че България се оказва страна на лантифундисти. У нас половината от селскостопанските помощи ги получават два процента (!) от земеделските собственици или арендатори. От информация, която е публично достъпна, установих, че 88 собственици или арендатори са получили европейски помощи от повече от един милион лева, като най-високата сума надминава седем милиона (!). В същото време 19 000 собственици или арендатори са получили суми, по-малки от 1000 лева. Прави впечатление, че у нас все фирми получават помощи, липсват физическите лица.
Европейското законодателство не изисква никакво доказателство за право на получаване на помощи, защото земята често се стопанисва по силата на устни договорки. Единственото изискване е, че ако за една и съща земя има повече от един заявител за помощи, такива не се изплащат, докато не се установи кой има правото да ги получава.
Държавата е тази, която трябва да сложи ред, и ако този ред е прекалено сложен, ЕС няма никаква вина за това. Моето впечатление е, че българската държава е въвела ред, който благоприятства големите фирми със значителен административен ресурс, и поставя в магринално положение десетките хиляди дребни собственици, много от които се отказват да си търсят правата или ги преотстъпват на други.
Не ми е работа, но бих посъветвал правителството да бъде по-социално и в тази област. Едно от нещата, които трябва да направи, е да натовари във всяка община един служител с подпомагането на кандидатите за помощи при попълването на заявленията. Ако помощите не се получават от тези, които имат право на тях, значи ги получава друг.