Ислямизмът и демокрацията: щастлив брак по сметка

Борис Фаликов
"Газета.ru"

Поредицата от революции в арабския Изток продължава и светът все по-често се пита какви ли плодове ще донесат. На пръв поглед излизат верни тревожните предсказания, че вместо диктаторите на власт ще дойде радикалният ислям. Защото уж само те, презрели всяка демокрация, можели да държат изкъсо тази неуправляема и страшна сила - сега обаче тя се изтръгнала на свобода. Ислямистката партия Ан Нахда събра над 40 на сто от гласовете на изборите в Тунис, а в Египет стават все по-популярни "Мюсюлманските братя". Някои аналитици им предричат към половината гласове на предстоящите избори в тази страна. И накрая Муамар Кадафи едва-що бе посрещнал кървавата си смърт край Сирт, когато главата на либийския Преходен национален съвет заяви, че бъдещето на страната ще се определя от шериата.
У нас - в Русия, тревогата е примесена с немалка част антизападно злорадство. Ето, впрегнахте Гугъл и натъкмихте разни революции, съсипахте с бомби дворците на тираните - на ви сега Ал Кайда от Африка чак до Близкия изток. Ще си изпатят, то се знае. Нещата обаче не са толкова прости, както си мислят всички наплашени и злорадстващи. Близо година преди Арабската пролет американският институт "Пю" организира обширно социологическо проучване в ислямския свят. Резултатите бяха твърде любопитни. Те показаха категорично, че Ал Кайда губи популярност в тази част от света. Стана ясно, че реномето й е най-ниско в Ливан, където преобладаващото мнозинство охули Бин Ладен и компания. Осъдиха ги и две трети от турците, а в Йордания мнението им бе споделено от 62 процента анкетирани. Проучването не обхвана Тунис и Либия, но в Египет срещу Ал Кайда се обявиха две трети от населението. Това обаче не е всичко. Социолозите питаха и друго - какво мислят местните хора за демокрацията. Шампион отново бе Ливан, където 81 на сто от запитаните заявиха, че предпочитат демокрацията пред всяка друга форма на управление. На второ място пак излезе Турция със 76 процента, но и Египет не изостана много от двамата лидери - над половината египтяни направиха признания в любов към демокрацията. И само 22 на сто допуснаха, че в някои случаи все пак са за предпочитане недемократичните форми на управление. След по-малко от година обаче за демокрация вече се бореха на практика всички жители на страната, а най-активните го правеха в центъра на столицата, на площад "Тахрир". И привържениците на светската демокрация стояха рамо до рамо с "Мюсюлманските братя". В обичта на египетските ислямисти към демокрацията мнозина съзряха чисто прагматични мотиви. "Мюсюлманските братя" полагаха всички усилия да се включат в политическия процес още по времето на Мубарак и за целта обещаваха да се откажат от екстремизма. Те са калени в политическите борби, имат чудесна организация и при демократични избори могат да разчитат на електорален успех.
Споменатото проучване на "Пю" показа, че повечето египтяни са на положително мнение за ролята на исляма в политиката. С тяхната подкрепа "Братята" ще дойдат на власт по най-законния възможен начин, а сетне вече ще проявят истинската си същност. Нима не действаше по този начин палестинското движение Хамас, тясно обвързано в идеен план с египетските ислямисти? Този алармистки сценарий обаче поражда ред въпроси. Да, за "Мюсюлманските братя" наистина е изгодно да има демократични избори и те съвсем прагматично подкрепят идеята. Но същият този прагматизъм им подсказва, че върнат ли се на предишните екстремистки позиции, рискуват бързо да изгубят цялата народна подкрепа. Ще припомня, че две трети от египтяните изобщо не са във възторг от радикализма в духа на Ал Кайда. Прагматични стъпки от този род обаче не остават без последици. Възприетите демократични форми на обществено устройство, изглежда, започват да се отразяват и върху идейната база на египетските ислямисти.
Така например сред "Мюсюлманските братя" се е развила концепцията за "гражданска държава", която да не е в противоречие с ислямската традиция. Става дума за държава, изградена на демократични принципи - сиреч тя утвърждава религиозните ценности, но което е най-важното, не ги натрапва на хората пряко волята им. Съответно не е задължително ислямът да бъде обвързан с теокрация, както настоява Ал Кайда. Египетските ислямисти засега разсъждават теоретично за неща, които тунизийските им съмишленици от Ан Нахда се опитват да превърнат в практически дела. На първо място, те вече наричат своята партия ислямска, а не ислямистка. Тази промяна на наставката е от твърде голямо значение. Предишното определение, свързано с ислямизма - радикална форма на исляма, бе обременено с отрицателни асоциации. Днес те благополучно са ампутирани. Водачът на тази сила Рашид Гануши, завърнал се от Великобритания след дългогодишно изгнание (падналият режим бе забранил Ан Нахда), заявява, че партията "приема демокрацията без никакви ограничения" и ще е готова да отстъпи пред народната воля, ако тази воля се обърне срещу нея. Гануши нарича пример за подражание турската Партия на справедливостта и развитието, която благополучно съчетава демократичните принципи с ислямските ценности. Ръководството на Ан Нахда твърди, че не се кани да посяга на женското равноправие, официално утвърдено от тунизийското законодателство, нито да задължи жените да носят хиджаб. Нещо повече, Суад Абдел-Рахим, оглавила партийната листа, проведе цялата предизборна кампания с непокрита глава и същевременно подчертаваше, че женското равноправие е напълно съвместимо с исляма. Когато екстремисти салафисти организираха демонстрация срещу прожекциите на богохулствени според тях западни филми, партията публично се разграничи от тях. Тя няма намерение да се бори срещу алкохола и свободните плажни нрави. Нито пък избягва диалога със светските партии, също успели да влязат в тунизийското Учредително събрание, където Ан Нахда спечели 90 от общо 217 места. Събранието трябва да формира преходно правителство и да подготви нова конституция, тъй че без компромиси няма да мине. И Ан Нахда е напълно готова за тях.
Един от проблемите на исляма днес е,  че той не отговаря единствено на предизвикателствата на съвременния свят - по-скоро сам хвърля към него предизвикателство под формата на ислямизъм. Но започнал вече да играе по демократичните правила, последният може и да се увлече в играта. Новата форма ще повлияе върху старото съдържание. Ще се развие способност за компромиси в парламента, а после току-виж ислямистите се отказали и да натрапват на хората своите ценности. Доколко ще са дълбоки и необратими тези промени? Бъдещето ще покаже. Но апокалиптичните прокоби, че от Африка до Близкия изток ще се простре зелен ислямистки пояс, който неминуемо ще се затегне около врата на обречения свят, говорят повече за душевното състояние на предсказателите, отколкото за същинското положение на нещата.