Испанската сензация на евроизборите

Ингрид Базине
АФП


Произлязла от движението на испанските недоволни, новата радикална лява партия Подемос (Ние можем) и нейният телегеничен лидер Пабло Иглесиас поднесоха голямата изненада на европейските избори в Испания. Но сега партията ще трябва да се докаже пред политическата каста, която тя критикува.
Появилата се преди едва четири месеца формация Подемос беше учредена от професори от престижния мадридски университет Комплутенсе. Тя успя да постигне четвърти резултат в испанските европейски избори, като получи подкрепата на 1,24 милиона избиратели и 5 места от общо 54-те, с които разполага Испания в Европарламента.
Този успех на Подемос се дължи до голяма степен на стратегията и на чара на Пабло Иглесиас, професор по политически науки в Комплутенсе, който е на 35 години и който е свикнал с тертулиас (дългите политически дебати, по които си падат толкова много медиите в Испания).
"Ние сме управлявани от слугите на богаташите. Липсва ни правителство, което действително да представлява гражданите", не престава да повтаря Иглесиас, открояващ се с дългата си коса, вързана на конска опашка.
Според него Подемос е създадена, за да се превърне в алтернатива на политическата каста, установила се на власт и избегнала катастрофалните социални последици от икономическата криза и безработицата в Испания.
В основата на Подемос са кварталните събрания, които доскоро подхранваха и Движението на възмутените, зародило се през май 2011 г. като реакция на неспособността на политическата класа да извади страната от икономическата криза.
"Трябва да се защитават хората, сблъскващи се с властта на парите и с корупцията", твърди Иглесиас.
Неговите противници смятат тези изявления за демагогия. Според Иглесиас обаче подобни изказвания са оправдани в очите на около 6-те милиона безработни в Испания (близо 26 процента), от изхвърлените от имотите им собственици заради задлъжнялост към банките, от десетките хиляди млади хора, обречени на икономическо изгнание в чужбина.
Иглесиас предлага като първа мярка в ЕП намаляване на заплатите на депутатите на 1930 евро от около 8000 евро сега. Иглесиас иска също така въвеждане на минимална заплата и на 35-часова работна седмица, пенсиониране на 60-годишна възраст, парламентарен контрол върху Европейската централна банка и преориентиране на финансовата система, така че банките действително да са в услуга на гражданите.
Тези приказки не са нови, но други партии, изобличаващи корупцията, не успяха да постигнат пробива на Подемос. Такава неуспяла партия е Партия Х, ръководена от французина Ерве Фалсиани, спечелил си слава с това, че през 2008 г. допринесе за завихрянето на световен скандал във връзка с укриването на данъци.
Защо Подемос успя? Защото Пабло Иглесиас успя да спаси онова, което остана от протестното движение на възмутените, казва Инясио Молина, експерт по европейските въпроси в Кралския институт Елкано.
Пробивът на Подемос на изборите не изненада чак толкова много хората извън Испания, защото в чужбина изчезването на възмутените породи по-голяма изненада, разказва Молина. Наред с това Пабло Иглесиас, произхождащ от семейство, което се е борило срещу франкистката диктатура, е ярка личност. Изказванията му са популистки, лесни за разбиране, разумни и постигащи желания ефект, посочва експертът.
"Иглесиас е възпитан кандидат, който не се дразни от крайните нападки", написа десноцентристкият в. "Мундо", който твърдеше също така, че Подемос се финансира от Венецуела - нещо, което Иглесиас отрече.
Съветникът на испанския премиер Мариано Рахой - Педро Ариола, каза, имайки предвид Подемос, че всички "загубеняци на света в крайна сметка се оказват в Мадрид", на което Иглесиас отговори дипломатично: "Ариола е интелигентен човек, който е способен на много повече".
"При все това Иглесиас отблъсква някои хора заради начина, по който се отъждествява с властта", смята Инясио Молина.
При настоящата изборна испанска система Подемос може да спечели само 4 депутати от общо 350 в Конгреса (долната камара на парламента). Ако успее да открадне гласове от лявата партия Обединена левица и някои избиратели на Социалистическата партия, тогава Подемос може да последва примера на СИРИЗА, гръцката радикална левица, която се наложи на европейските избори и спечели вота в Атина и прилежащата й област.
Според анализатора Молина обаче този сценарий е малко вероятен.