Истината за протестите на фермерите във Франция и Полша

Бернар Маргерит

Бернар Маргерит е дългогодишен кореспондент на френски медии в Полша от 1966 г. досега. Негови кореспонденции са публикувани в „Монд“, „Фигаро“, постоянен колумнист е на „Солидарност”, „Уикли“, известно време е преподавател в Харвардския университет. Съвсем наскоро е удостоен с полско гражданство. В един от последните броеве на полския седмичник “wPolityce.pl” (WP) е публикувана статия на известния публицист, в която той смята, че „заслугата” за протестите на фермерите от 10-те европейски страни е изцяло на ЕС, противно на тиражираните напоследък коментари, че вината за тези протести е на...Русия. Публикуваме този текст, за да може истината за протестите да стигне и у нас, тъй като поне досега нашите медии я скриват и прикриват от българската общественост и българските фермери.

През последните седмици преживяваме протестите на земеделските производители в 10 страни от ЕС, включително Полша и във Франция. Европейският парламент дори беше заобиколен от земеделски трактори на няколко държави. Но най-големите демонстрации станаха в цяла Франция, където достъпът до Париж беше блокиран за няколко дни.
Катастрофалното състояние на френското земеделие е резултат не само от абсурдната политика, но и от последователните политически домогвания на лидерите в ЕС да доведат фамилното земеделие до пълно унищожение за сметка на индустриалното земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Франция все още има най-голямото селскостопанско производство в ЕС (17% от общия процент на Съюза) и получава най-голям размер субсидии по ОСП (Обща селскостопанска политика на ЕС)- 9 млрд. евро годишно от общата сума за съюза, равняваща се на 58 млрд. евро. Доскоро Франция беше първият износител на селскостопанска продукция, а сега вносът на тази продукция почти е равен на нивото на износа. Франция вече внася 60% от потреблението на плодове, 50% от пилешкото месо, 40% от зеленчуците.

Всичко това е резултат от срива

на фамилното земеделие. Всяка седмица, по официални данни фалират между 200 и 250 фамилни земеделски стопанства. Страната има около 500 000 земеделски ферми - половината от тези, които е имала преди 15 години.
Трагично е, че на две седмици се самоубива по един фермер.
Наистина животът на френските фермери е станал непоносим: те работят по 70 часа и повече на седмица, включително в неделя; не си вземат почивка, една трета от тях живеят в бедност и повечето печелят по-малко от социалния минимум, което е няколкостотин евро на месец.
Освен това френските фермери се сблъскват с абсурден брой стандарти, които трябва да спазват. Това са повече от 200 стандарта на ЕС, плюс около 150 допълнителни норми, определени от френската държава, която очевидно се стреми да бъде по-голям католик и от папата и по-неолиберална от самия ЕС! За да наложи прилагането на тези стандарти, държавата изпраща инспектори от различни области в земеделските стопанства по няколко пъти седмично. Фермерите трябва да плащат и на ветеринарни лекари за своя сметка, за да докажат, че в животновъдството спазват съответните стандарти. На всичко отгоре в тази абсурдна ситуация когато лидерите на ЕС се представят за неолиберали, а третират фермерите като роби, изпращат дронове, които да следят какво се случва в техните стопанства. Кой би понесъл подобни издевателства?

Т. нар. Европейски зелен пакт

Неговата програма предвижда до 2030 г. да бъде намалена с 50% от употребата на пестициди и 30% от изкуствените торове в селското стопанство. 25% от фермите да бъдат за биоземеделие до 2030 година. Всеки знае, че всичко това е абсолютно невъзможно. Още повече, че липсва държавна подкрепа. Отделните фермери нямат нищо против биологичното производство. Някои от тях дори са преминали към биологично земеделие. Но в момента тази тенденция приключва във Франция с провал  и фермерите се връщат към традиционното производство, защото никой не им е помогнал да оцелеят икономически с биоземеделието! Така брюкселските бюрократи, откъснати от живота, популяризираха тази програма, без да се грижат за човешкия аспект и да предоставят икономически възможности за реализация.
Някой би казал, че ЕС полага грижи за съдбата на  фермерите, като е създал ОСП (Общата селскостопанска политика) с огромни субсидии за  земеделските производители. За съжаление, ОСП е твърде несправедлива. В ЕС 20% от земеделските производители (по-богатите) притежават 83% от земята и получават 81% от субсидиите за ОСП! Така че, за 80% от най-бедните семейни ферми остава само 19% от безвъзмездната помощ! Във Франция е съвсем различно, защото богатите фермери получават едва 35% от субсидиите. Ситуацията обаче е още по-лоша, защото повечето субсидии по ОСП изобщо не отиват за фермерите, а в хранително-вкусовата промишленост!

Либерализмът като тоталитаризъм

Ако обаче ЕС се държи по тоталитарен и деспотичен начин към фермерите, той налага либералните си принципи и към страните извън съюза. ЕС вече е подписал 42 споразумения за свободна търговия със 74 държави от пет континента. Тази година влезе в сила споразумението с Нова Зеландия. Друг договор трябваше да бъде подписан с Латинска Америка, но заради протеста на фермерите бе отложен. Всички тези споразумения означават, че значителна евтина селскостопанска продукция се внася в европейските страни, което убива фамилното земеделие.
Затова борбата продължава и ще продължи, защото става дума за оцеляването на фамилното земеделие. Знаем какви решения биха могли да облекчат ситуацията.  Да не се внасят продукти, които не спазват европейските биологични стандарти, да се осигурят повече субсидии за отделните земеделски стопани, да се отпускат безвъзмездни средства за биологичното земеделие и пр.
Съмнително е обаче, че ЕС ще тръгне в тази посока. ЕС има програмирана смърт на фамилното земеделие. Тези стопанства трябва да бъдат унищожени по идеологически причини. Фамилното земеделие трябва да бъде елиминирано, както семейството, християнските ценности и патриотизма. Както заяви френският политик Марион Маршал:

"За Брюксел фермерите са минало, а мигрантите са бъдеще".

Преди няколко години една хубава гостоприемна стопанка в южната част на Полша ми показа отличните си сирена, студени меса, конфитюри и обясни, че вече не може законно да ги продава, тъй като те не отговаряли на европейските стандарти. Но само като ме погледна с усмивка, тя добави: "Това е нищо, знаете ли, ние се справихме с германската окупация, справихме се с комунизма, ще се справим и с Европейския съюз".
Искам да вярвам, че тя беше права, че ще сложим край на настоящия Евросъюз, че ще можем да изградим истинска обща Европа, Европа на отечествата, Европа на зачитането на човешкото достойнство, Европа на ценностите. Всичко зависи от нас. От фермерите, от Франция, от Полша и от другите страни. Но и от всички граждани. Затова ме радва фактът, че 82% от френското население изрази подкрепа за фермерите. Не се съмнявам, че и в Полша ще бъде същото.