Истински родолюбив българин

За няколко дни пребиваване в Банско се срещнах с много интересни личности. Сред тях бе Никола Янчевичин, председател на Фондация "Дядо Ласко". Това е един изключително родолюбив българин, който милее за родните, близки нему неща в Банско.
По професия е агроном, бил е член на БКП и затова 11 пъти е сменял работата си. Бил е кмет на града, председател и член на Общинския съвет. Не го е подминала и работата в различни села край Банско. Той е бил там, където не вървят нещата, защото партията много е разчитала на него. Сега вече дядо Никола е на 80 години и в ежедневната си работа се занимава повече със собствената си градина, но има време да пише и книги. Радва се на две пораснали деца с четири внучета. Гордее се със своите синове. Единият от тях живее в София и е от най-добрите програмисти. Другият е завършил Художествената академия и е в Банско - занимава се с дърворезба.
Никола Янчевичин събира материали, свързани с фолклорната история на града. "Искам - казва той, да кажа на младите, че ние имаме история, с която трябва много да се гордеем, и тя трябва да бъде представена истинно и да се говори за нея такава, каквато е в действителност." В Банско, малко хора знаят, че за всяко голямо събитие е написана песен. Турците са избили жителите на града и нямало кой да каже колко на брой са били те. През 1810 година се ражда първата песен по повод "айките" - кърджалийските разбойници.
 "Банско тогава е било богато село - разказва Янчевичин. - Разбойниците идват, ограбват, плячкосват къщите, минават по един и същи маршрут през планината и се наложило банскалии да ги причакат и да се саморазправят с тях."
Вук Караджич - известният фолклорист и езиковед, разбира от Петербургските речници, че е пропуснат да бъде включен един славянски народ и неговият език - българският.
Лазар Герман - дядо Ласко, както всички го наричали, който е известен търговец по онова време, разказва на Караджич за историята на града и записва 27 фолклорни песни, изпраща ги в Петербург, за да докаже, не само че има такъв народ, но и че е носител на много сила и смелост. След това се раждат и други песни - за Гоце Делчев, Сандански, Илинденско-Преображенското въстание. Създадена е и песента за Чир Благо, който спасява овчарчето от разбойниците.
"Книгата, в която съм събрал много банскалийски песни, се нарича "Песни мили на сърцето" - казва Никола Янчевичин.
Във всички инициативи Янчевичин е първият, за да даде кураж на другите да продължат започнатото дело. Според него банскалии са добри хора, родолюбиви и работливи, които никога не се предават.
През 2012 г. се навършили 100 г. от освобождението на Банско и по този повод е бил направен паметник на загиналите за свободата, но според Янчевичин той се оказал на незнайния войн. В Кресненско-Разложкото въстание са загинали 45 души, от които 5 жени, а през 1903 г. 23-ма души заедно с войводата. През Балканската война загиналите са 47, а през Първата световна война - 45 души.
По този повод Никола Янчевичин и Фондация "Дядо Ласко" събират средства, за да бъде изградена плоча с имената на загиналите.
Тръгнахме си от неговия гостоприемен дом с чувството на удовлетворение и гордост, че има такива българи, милеещи за запазване на истинската ни героична история, която трябва да предаваме на поколенията.