Исторически роман и съвременно фентъзи

"Капка кръв за вампира" е най-новата книга на Галина Златарева, издадена от "АрхипелаГ". Писателката продължава да изразява пристрастието си към историята, към голямата си любов от студентските години, в които е работила в кръжока по стара българска литература, когато с интерес и удоволствие е чела старобългарски текстове и творби на най-старите ни поети и летописци. Галина Златарева се е извявала и във всекидневния печат като публицист, автор на разкази и фейлетони. С публицистичната си книга "Васил Левски - заблуди и истини" тя доказа своите умения да поставя тези, да ги коментира безпристрастно, да ги оборва или защитава. А романът й "Медальонът", в който възкреси Бенковски, жъне безспорен читателски успех с вече третия си тираж.
Сега читателите имат в ръцете си новата й книга "Капка кръв за вампира", в която тя се представя по съвсем различен начин - и като познавач на средновековната история - на нашата, европейската и световната, и като съвременник, който познава интересите, увлеченията и научните постижения на младото поколение.
Безспорни са познанията на писателката за царе, императори, битки и задкулисни политически игри, за събитията, довели до падането ни под турско робство. Затова тя така умело разхожда своя герой из тези векове, като използва "машината на времето" - телепорт, конструиран от един от героите й - запален студент-изобретател. Много занимателно, интересно и с чувство за хумор читателят неусетно се пренася през вековете. Отива в далечни земи, влиза от царство в царство, живее сред царе, императори, папи, патриарси и опознава по достъпен начин нашата, европейската и световната история.
И в този роман, както и в "Медальонът",  Галина Златарева влиза в душите на читателите с две главни сюжетни линии - съвременната и историческата. Така четенето на 460 страници се превръща в интересен "филм", който идва в съзнанието неусетно, "върти" се пред очите ни и не ни "оставя на мира", докато не затворим и последната страница. Защото и авторката умее да се телепортира в читателските души, умее да ги пренася в далечните векове, когато по друг начин са се обличали, по друг начин са си говорели. Но за Галина Златарова екзотичната пъстрота на средните векове не е чак толкова далечна и за съвременния човек - за него остават същите човешки чувства, които го карат да живее, да обича, да страда.
Вампирът, открит в Созопол, става "връзката" на съвременниците с времето, когато България изживява най-драматичните събития в своята история, когато се изгубва от географската и историческата карта като самостоятелна държава. Успешни и интересни са писателските достижения, защото безспорно увлекателно е потапянето на читателите в тези смутни времена на Балканите, когато "всеки търси съюзници и всеки се озърта в кой момент дори най-близък роднина ще го удари в гръб". За това допринася и езикът, с който Галина Златарева си служи. Той е нейното сполучливо "оръжие", което тя владее и използва, за да напише творба, която ще се чете с интерес и от млади, и от улегнали читатели. Романът, колкото исторически, толкова и съвременно фентъзи, ще доставя и полза, и удоволствие! Убедих се в това с бързото му прочитане.