Истории от старческия дом "Разходка по залез"

Джени Ебърт е на 19 и току-що е пристигнала в Моркамб, в Университета в Северен Ланкашър, за да учи филмови изкуства. Измъкнала се от скучния си живот, тя се опитва да си изгради нов - да бъде красавицата на студентските купони и да се превърне във фатална жена като любимата си актриса от 40-те Лорън Бакол. Докато приключи ремонтът в общежитията, Джени се настанява в "Разходка по залез". Това е един необичаен старчески дом, чиито собственици приемат по европейска програма студенти, за да насърчават общуването между поколенията. В дома пристигат още трима млади хора, един от които е Джон-Пол Джордж, по-известен като Ринго. Той обича "Бийтълс" и е по-мъдър, отколкото изглежда, но за Джени е просто досаден. 

Посрещат ги обитателите на дома - чудати пенсионери, един от друг по-намръщени и един от друг по-самотни. Господин Робинсън е бивш военен - парадира с участието си във войната, но неясно коя. Госпожа Слайтуайт е злобна възрастна дама, която получава наслада единствено от причиняването на страдание. Ибиза Джо е тийнейджър, затворен в тялото на старец. Госпожа Кентъл непрекъснато брои въображаемите си бижута, а красивата и мистериозна Една Грей винаги е с безупречен грим и изискани тоалети.

Първоначално възрастните обитатели разменят хапливи реплики с новодошлите. Според пенсионерите проблемът на младежите е, че не са живели достатъчно, а според младите проблемът на възрастните е, че си мислят, че знаят всичко. Когато обаче Джени започва да организира вечери на "Киноклуба на самотните сърца" с филми ноар, всички един по един свалят преградите. Постепенно всички разбират, че ги свързват много повече неща, отколкото са предполагали.

В "Клуб на самотните сърца" (изд. ИК "Кръгозор", превод Илияна Бенова) Дейвид М. Барнет с топлина и британско чувство за хумор изучава необикновеното приятелство и човешките взаимоотношения. Авторът засяга актуални теми като "Брекзит", европейските фондове, програмите, които насърчават съвместното съжителство на възрастни хора и студенти. И всичко това е богато изпъстрено с кинопрепратки. Романът поражда размисли за отчуждението в днешния свят, липсата на жив контакт и истински отношения с околните. Очевидно е повсеместен проблем, че мнозина се чувстват по-привързани към телефоните си, отколкото към хората около себе си.