Историята е една

Уж ще чества през май 100-годишниия си юбилей, а не престава да се държи незряло, като малко дете. За футболен клуб "Левски" иде реч. Или поне за шефовете му. В чест на юбилея те решиха да позакърпят малко изтънелия си бюджет и да направят ретро календар, в който доскорошни звезди на отбора облякоха реплики на първите екипи, с които са се подвизавали левскарите през 20-те години на миналия век. Обидно и болно за  истинските привърженици на отбора обаче е да не открият между любимците си на фотосите Стефан Аладжов, Емил Спасов, Наско Сираков, Георги Иванов-Гонзо. Все сини легенди, при това, смея да твърдя, с далеч по-големи заслуги към клуба от тези, които ще се мъдрят в "юбилейния" календар.  
Да се припомнят заслугите на Наско, Аладжата, Емо, Гонзо е обидно за левскарите. Още по-обидно е отсъствието им в календара. Какво от това, че Сираков за втори път напусна поста директор на родния си клуб. Той остава абсолютен голмайстор на отбора за всички времена. Ами Аладжата? Кой в близко време и в комерсиализирания ни футбол ще доближи рекорда му от 473 мача със синята фланелка? А кой изтрива с лека ръка головете на Гонзо във "вечното дерби", особено онзи с окървавената глава? Или попаденията и титлите на Емо Спасов?
Едва ли неотдавнашните кумири на "синя България" са отказали да се завърнат на "Герена" за юбилейните фотоси. Колкото и обидени или пренебрегнати да са се чувствали, "сините" им сърца щяха да претръпнат. Защото "Левски" е един и неслучайно носи името на Апостола на свободата. Освен ако сегашните шефове не са решили, че историята на "Левски" започва от тях. И в името на собственото си спокойствие и добруване са предпочели да загърбят легендарните играчи, които не спестяват критиките за трагичните изяви на любимия си отбор. Историята не може да бъде пренаписана. Тя е една! А Наско, Стефан, Гонзо, Емо са в сърцата на левскарите, дори когато не са на юбилейните снимки!