03 Юли 2020петък12:55 ч.

Италия ли е следващият кандидат за банкрут?

С дълг от 128% спрямо БВП и без икономически ръст страната може скоро да се окаже поредният пациент за интезивното отделение на ЕС

/ брой: 192

автор:Иван Аладжов

visibility 1240

В Италия като че ли вече свикнаха с безкрайните лоши новини. Дясноконсервативното правителство е объркано и без ясна цел, освен задържане във властта, икономиката все повече затъва в кризата, а премиерът Силвио Берлускони изглежда изцяло зает само със своите безбройни корупционни и секс скандали.
Броени дни след като Брюксел взе решение за стабилизиране на Еврозоната с пакет от нови кредити за потъващите страни в размер на десетки милиарди евро се появиха предвестниците на нов финасов трус, този път с епицентър Апенините. При последната емисия на държавни облигации Рим бе принуден да предложи значително по-високи лихви в сравнение с предишните. Лихвеният товар за десетгодишните дългови книжа скочи с почти 1% и достигна равнище от 5%. А при нива на лихвите над 7% консолидирането на държавния бюджет на страната ще стане невъзможно и може дори да се стигне до леталния гръцки сценарии.
Очертаващата се дългова криза на Италия поставя под въпрос и изпълнението на вноските й по кредитите за Гърция. Ако лихвите по дълга на Италия надвишат тези за Гърция, Рим може да откаже своя транш за септември. При подобен сценарий европейските антикризисни мерки предвиждат или преразпределяне на кредитните помощи за Гърция върху останалите членове на ЕС, или общоевропейско обезщетение за Италия, при което на Рим ще бъде възстановена разликата в лихвените проценти. Но и двата варианта при подобно по-нататъшно развитие на кризата няма да променят очертаващата се тенденция в ЕС за намаление на броя на кредиторите, готови и в състояние да оказват финансова подкрепа на задлъжнелите страни в съюза.
Огромният дълг на Италия от 128% от БВП не е от вчера и не може да бъде обяснен само с днешната криза. Още през 80-те години на миналия век държавният дълг рязко скочи до 120% от БВП, след което леко спадна през следващите години. Преди началото на кризата той бе около 105% от БВП, но след нейното избухване бързо се увеличи заради повишението на държавните разходи и намалението на приходите в бюджета. И въпреки това, в краткосрочен план Италия може да издържи на натиска на кризата, защото по-голямата част от дълговете й са дългосрочни със среден падеж от 7 години, и понеже повече от половината от държавните задължения от близо 2000 млрд. евро се държат от гражданите и банките на страната. Като рутинирани длъжници, италианците притежават завидно умение в управлението на заемите, а и личните дългове на гражданите са сравнително малки. Също и бюджетният дефицит на Италия с около 5% от БВП през последните 2 години не бе прекомерен, имайки предвид проблемите на другите страни. Освен това, доскоро и италианският банков сектор остана сравнително стабилен в хода на финансовата криза и не се налагаше банките да бъдат подпомагани с държавни пари.
Само че политическата нестабилност, корупцията и съдебните дела на премиера теглят страната надолу и все повече я превръщат в мишена на финансовите спекуланти. Правителството изглежда недееспособно, което плаши кредиторите, че няма да могат да получат парите си обратно. А неспособността на кабинета Берлускони може да доведе страната и до фалит. И ако проблемът с неплатежоспособността обхване третата по големина икономика в еврозоната, тогава вече кризата ще стане окончателно неуправляема.
До септември т.г. Рим възнамерява да пусне на пазара нови облигации за 40 млрд. евро. Въпросът е обаче каква ще е цената им. Италия, която трябва да заеме още средства от пазара на капитали, за да обслужва текущите си задължения, се нуждае спешно от повече купувачи за своите облигации, защото само тогава лихвите на ценните книжа ще спаднат. Но още една такава борсова седмица като последната, която унищожи близо 20% от стойността на акциите, би струвала твърде скъпо на страната. А нарасналите лихви за държавните облигации вече изяждат по-голямата част от парите, които трябва да бъдат икономисани вследствие на поправките в бюджета през 2012 и 2013 г. Съответно ефектът от рекордно бързо приетия пакет с икономии  вече се е изпарил. И ако тенденцията за срив на борсите продължи, Италия може да се окаже през есента пред банкрут.
Също и продължаващата стагнация прави фалита на държавата все по-вероятен. БВП за последното тримесечие на 2010 г. и за първото на 2011 г. нарасна само минимално с 0,1%. А това е твърде малко, за да се компенсира спадът от 2009 г. Индустриалното производство на Италия днес е с 15% под равнището в навечерието на световната криза, което отговаря на производството през далечната 1994 г. Развитието на италианската промишленост, незабелязано от широката общественост, протече дори по-лошо от това на гръцката. Ако приемем като референтно ниво индустриалната продукция на 1995 г., днешното индустриално производство на Гърция е с близо 7% под него, а на Италия дори с около 7,4% по-ниско. Икономическият упадък се съпровожда от нарастващ търговски дефицит, който през 2010 г. достигна 27,5 млрд. евро, за да се увеличи през първите четири месеца на т.г. с още 17,9 млрд., което съществено се отразява и на развитието на италианския дълг.
На този фундаментален икономически дисбаланс, който намери израз и в отрицателното външнотърговско салдо на страната от 51 млрд. евро за 2010 г., с нищо няма да помогне пакетът от мерки за икономии на стойност от близо 80 млрд. евро, приет в средата на юли от правителството на Берлускони. С тази спешно разработена в отговор на нарастващия лихвен товар програма бюджетният дефицит трябва да бъде сведен т.г. от 4,7% на 3,9% от БВП, за да се стигне през 2014 г. до неговото пълно преодоляване.
Вследсвие на вялата икономика и за Италия щракна капанът на кризата, който се превърна в зла участ за всички застрашени от фалит страни от периферията на Еврозоната. А предвидените от правителството ограничителни мерки за либерализиране на трудовия пазар и за фиксиране в конституцията на забрана за изпадане в дългове ще забавят допълнително икономическия растеж, и часовникът на адската машина, заложена в нейната икономика, ще продължи да работи, докато тя не експлодира. Затова рейтинговите агенции искат нов пакет от икономии, съчетан с повишение на данъците, в случай че не бъдат достигнати и без това скромните прогнози на правителството на Берлускони за растеж от 1,1% за тази година.
Предвид на тези мрачни перспективи на икономическия хоризонт, заможните притежатели на банкови вложения в Италия опразват своите сметки и панически се спасяват в швейцарски банки. След обявената през 2009 г. данъчна амнистия и завръщането на 25 млрд. евро "мръсни пари" от Швейцария в страната, сега те отново я напускат в посока на Алпийската република. Има завишение и на интереса на италиански инвеститори към недвижими имоти в Германия. Откакто еврото е застрашено от кризата, все повече богати италианци търсят да закупят обекти в Лайпциг и Дрезден, където е и най-силно икономическото влияние на италианските мафии.
А това бягство на богатата италианска прослойка в швейцарския франк и в немски недвижимости забавя нарастването на влоговете в италианските банки, което още повече влошава обслужването на държавните задължения. В миналото италианските банки финансираха от 60 до 90% от бюджета, като изкупуваха емисиите на държаваните заеми. Днес това е невъзможно, тъй като банковите вложения се намират във фаза на свиване. Това представлява класически пример за бягство от банките, при което клиентите масово теглят своите влогове. Резултатът от всичко това е, че дори и да искат, италианските банки няма да могат да предлагат кредити. И ако в резултат на финансовите затруднения лихвите за Италия се покачат още, а икономиката продължи да затъва в рецесия, страната безнадеждно ще бъде засмукана от спиралата на "дефлационния водовъртеж", което ще е гибелно за нея.
За да постигне по-бързо балансиране на  бюджета, още през 2013 г., вместо чак 2014 г., както бе първоначално планирано, правителството на Берлускони посяга и към скромната кесия на пенсионерите. Съгласно неговите намерения, още през следващата година трябва да бъдат "спестени" 2 млрд. евро. Освен това консервативният кабинет възнамерява да вдигне и пенсионната възраст.
Намерението на дясната коалиция в Рим е да се намалят държавните разходи с 30 млрд. евро. И това трябва да стане чрез орязване правата на работещите, улеснения в уволнението им и ускорено приватизиране на услугите от публичния сектор. Управляващите смятат да съберат още 20 млрд. евро от общините, като им наложат допълнителни ограничения.
Профсъюзите на Италия обявиха, че ще излязат на протест срещу обявените намерения на правителството за съкращения. "Италианската пенсионна система отдавна е модернизирана по европейските стандарти и по нея няма какво повече да се пипа" заявиха от профсъюза CISL. Опозиционните партии също планират демонстрации. "Долу ръцете от бедните" и "На борба срещу корупцията и укриването на данъци" са лозунгите на антикорупционната партия "Италия на ценностите". А комунистическата партия "Rifondazione Comunista" призова всички леви партии на обща борба в защита на правата на пенсионерите, работещите и безработните. Според комунистите, средствата за запазване на социалните стандарти могат да се осигурят от съкращение с 50% на военните разходи, въвеждане на данък за богатите, притежаващи състояние над 1 млн. евро, и от завишаване на облагането на доходите от финансови операции. Освен това лидерът на Рифондационе - Паоло Фереро, се обяви за национализация и на банките: "Борсите рухват и това е добра новина. Така става възможно да се борим по-успешно срещу финансовите спекулации, причината за драматичната криза и бедствието на милиони семейства. В интерес на обществото е банките също да бъдат одържавени. Недопустимо е финансирането на реалната икономика да се остави в ръцете на спекуланти".

Юли ще е идеален за море

автор:Дума

visibility 0

4 км опашка на „Кулата“ от рано сутринта

автор:Дума

visibility 64

Отиде си Пенка Калинкова

автор:Дума

visibility 140

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 125

Франция напуска операция на НАТО

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 125

Помпео настоява за взаимодействие с Русия

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 125

77% от руснаците подкрепиха Путин

автор:Дума

visibility 193

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 417

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 275

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 918

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ