Иван Кръстев: Бюджет '2027 дава още от същото

"Остава дълбокото неразбиране на управляващите, че минималната заплата не е просто поредният счетоводен показател, който се използва за определяне на размера на някои социални плащания"


- Г-н Кръстев, преди около 11 месеца започнаха протестите срещу проекта на бюджет '2026 г., а преди половин година  управляващите от „Прогресивна България“ заявиха, че едва с финансовата рамка за следващата година ще дадат насока за изпълнението на политиките от програмата си. Каква е равносметката днес?

- Представители на мнозинството обещаваха, че подходът при подготовката на бюджета за 2027 г. ще бъде качествено нов, а у редица сектори и групи в обществото бяха създадени очаквания за повишаване на публичните инвестиции и финансовата подкрепа от страна на държавата. За съжаление, най-голямата новост за сега остава начинът, по който законопроектът беше представен от министър-председателя и министъра на финансите в Университета за национално и световно стопанство. Зад хубавата презентация и добрите намерения обаче много ясно прозира политика на бюджетни ограничения, на рязане на разходите, непочиващо на конкрени приоритети. Политика, която ни е до болка позната от различните правителства на ГЕРБ през предходното десетилетие.

- Тоест, предложеният проект продължава стари и познати икономически модели. Така ли?

- Въпреки някои позитивни моменти, да, предложеният от правителството на „Прогресивна България“ проект следва същия порочен модел, наслагван в страната през последните повече от 15 години. 

- Обяснете, моля... Все пак, виждаме, че се предлагат малко повече пари за някои социални плащания. Това достатъчно ли е, за да си мислим, че има положителна промяна?

- Ограничението на публичните разходи до 40% от БВП, съчетано с регресивната данъчна система, ограничава съществено възможностите за публични инвестиции и провеждане на адекватна на потребностите социална политика и политика по доходите. А това задълбочава допълнително регионалните различия и подоходните неравенства, по които страната ни е първенец в ЕС. Опитите за осигуряване на допълнителни приходи основно за сметка на гражданите (като например въвеждането на акциз за автомобили с над определена мощност или частично облагане на ваучерите за храна), което ще има минимален ефект за общата фискална консолидация.

- Как проектът отговаря на основните икономически предизвикателства, пред които са изправени гражданите, като инфлацията и цените на стоките?

- Основно предизвикателство пред бюджета и управлението като цяло са инфлацията и галопиращите цени на стоките от първа необходимост, включително цените на енергоносителите. В това отношение предложените законопроекти не отговарят на обществените очаквания и нужди. Липсва адекватна политика по доходите. Заложеното увеличение на възнагражденията в публичния сектор от 5% изостава от отчетената от НСИ инфлация, която през октомври вече е 6,1%. Нещо повече, предвидените увеличения няма да засегнат редица прослойки, като например заетите в Министерство на отбраната и Българската армия, независимо от възникващите нови заплахи за сигурността на страната. Това означава, че през 2027 г. стотици хиляди заети в публичния сектор в страната реално ще обеднеят.

- Доста дълго време социалните партньори обсъждаха минималната заплата и въвеждането на нов механизъм. Сега се оказва, че тя е по-ниска и от това, което би било при старата формула, и от горната граница, предвиждана от правителството. Как предложеното минимално месечно възнаграждение отразява реалната социална ситуация?

- Приетата от МС и заложена в проектозакона на държавния бюджет минимална заплата, е, както вече е известно, 660 евро. Това е увеличение от едва 6,42%, при положение, че има опасност инфлацията в края на годината да достигне 6,6%. Остава дълбокото неразбиране на управляващите, че минималната заплата не е просто поредният счетоводен показател, който се използва за определяне на размера на редица социални плащания. За над 450 000 души в България, което е около 15,5% от заетите, тя е реалният доход, с който те и техните семейства преживяват всеки месец. Отделно редица възнагражденията на много хора в най-ниско платените и предизвикателни професии, като работещи в социални услуги, лични асистенти и др. са нормативно обвързани с минимланата заплата. От „Прогресивна България“ имат избор дали да променят крайно несправедливата система на плоско данъчно облагане, като засегнат 5% от най-богатите, или да отнемат 12 евро всеки месец от джоба на половин милион българи. За съжаление мнозинството явно е склонно да избере второто.

- Тази стагнация на доходите носи ли риск за цялостния икономически растеж на страната?

- Като цяло възникват опасения, че заложената от мнозинството стагнация на доходите на масовия българин ще доведе и до съществено свиване на икономическия растеж с всички произтичащи от това негативни последици. През последните осем години именно вътрешното търсене е основен двигател на растежа, а нищо в глобалната икономическа конюнктура не предвещава, че страната може да очаква съществен приток на чужди инвестиции през идната година.

- А реалистични ли са макроикономическите предположения на правителството за външната среда, бизнеса?

- Основните допускания за заетостта и за общото състояние на икономиката са оптимистични на фона на продължаващите военни конфликти и произтичащите от тях кризи с цените на горивата, както и на общото забавяне на растежа и стагнацията в ключови за България пазари в държави членки на ЕС. В този контекст буди притеснение липсата на адекватни компенсаторни и насърчителни механизми в държавния бюджет. Следва да бъде преразгледана и подкрепата за българските предприятия, свързана с цените на енергията, тъй като това е основен фактор, който оказва влияние върху тяхната конкурентоспособност. Предлаганият от правителството механизъм с отложено действие е неадекватен и няма да окаже ефект през зимните месеци, когато такава подкрепа е най-необходима.

- Преди малко споменах социалните плащания. Поне на пръв поглед изглеждат малко по-високи от тазгодишните. Това достатъчно ли е? 

- Като цяло предложеният от правителството бюджет запазва социалните придобивки на хората от уязвимите групи. Запазва се и делът на социалните разходи от БВП в диапазона 16,6-16,9%, което продължава да бъде по-ниско от средното за ЕС.

- Това е добре. Но какво ще почувства възрастният или инвалидизираният човек с минимално пенсия?

- Най-голямо отражение, като фискален ефект, има запазването на осъвременяването на пенсиите от 1 юли. Предвиденото увеличение до голяма степен ще компенсира натрупаната до момента инфлация, както и прогнозната за 2027 г., но не се очаква да доведе до реално повишаване на покупателната способност и жизнения стандарт на пенсионерите. Както и през тази, така и през идната година над 937 000 души, които получават минимална пенсия, ще останат с доходи от нея под нормативно определения праг на бедност. Проблемите с хроничните дефицити във Фонд „Пенсии“, които през последните 18 години варират между 42 и 49%, няма как да бъдат устойчиво решени без преразглеждане на ролята на т.нар. втори стълб в пенсионното осигуряване, доколкото НОИ продължава да получава с 25% по-малки приходи от осигурителни вноски. В същото време има задължение да изплаща пенсии на 2 080 000 души, огромната част от които не са осигурявани и не получават пенсия от частни универсални пенсионни фондове. За съжаление никакви промени в това отношение не се планират в рамките на следващите три години.

- А по отношение на осигурителната система и социалните плащания? Предвижда се минимално повишение на максималния осигурителен доход... 

- Не е достатъчно. Запазва се регресивният характер на българската данъчно-осигурителна система. Правителството предвижда и през следващите години най-богатите да продължат да внасят в бюджета по-малко, отколкото останалата част от работещите.
Да, запазва се актуализацията на всички социални плащания, обвързани с линията на бедност, което следва да се отбележи, е ангажимент на държавата във връзка с реформи, осъществявани по НПВУ.

- Как оценявате подкрепата за семействата с деца и мерките срещу демографската криза?

- Като положителен момент следва да се отбележи увеличението на редица помощи по Закона за семейните помощи за деца. Но, въпреки че относителното повишение е съществено (например помощите по чл. 6, чл. 6б, чл. 8д), номиналният размер е крайно недостатъчен, за да компенсира натрупаното през годините изоставане. 

- Например?

- Като пример може да бъде разгледана месечната помощ за едно дете, която се увеличава с 4,43 евро. Повишават се и размерите на средномесечния доход по чл. 4 и чл. 4а от Закона за семейни помощи за деца, но това се прави ежегодно и ще гарантира единствено запазване на обхвата на семействата, които получават такива помощи, но не и разширяването на кръга на подпомаганите. Много по-съществен ефект в тази посока ще има увеличаването на данъчните облекчения за работещи родители, които ще осигурят около 200 евро допълнително на дете. По отношение на предлаганото ново облекчение, свързано с разходи за физическото и интелектуално развитие на детето, съществуват редица неясноти как ще се  прилага. МФ следва да даде допълнителна информация.

- Повишават се еднократните помощи за раждане.

- Така е, увеличението е с над 50%, но следва да се отбележи, че те не са променяни с едно малко изключение от 2009 г. насам! Минималната заплата тогава е била била 122,71 евро, а през 2027 г. се очаква да е 660 евро, т.е. увеличението е над пет пъти, а подкрепата за майчинството изостава драматично. Нещо повече, ако през 2009 г. живородените деца бяха над 94 000, то през 2025 г. са едва 50 241, а през тази година се очертава броят им да бъде още по-малък. В този контекст средствата, които държавата отделя в подкрепа на майчинството и семействата с деца, като дял от БВП, реално намаляват значително през последните години, въпреки негативните демографски тенденции.
Буди недоумение защо не се увеличават размерите на еднократните помощи за отглеждане на близнаци и за отглеждане на дете от майка осиновителка и/или студентка, учаща в редовна форма на обучение. Като се има предвид, че случаите са малко, допълнителните разходи за такова увеличение не биха довели до никакво натоварване на бюджета.
В този контекст трябва да се оцени като положително увеличението на средствата за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на 450 евро, както и възможността родителят да получава 75% от тази сума при връщане на работа. 

- Тази идея не беше ли заложена от предишното правителство за бюджет '2026?

- Да, идентично беше предложението на кабинета „Желязков“, но в впоследствие отпадна от бюджета на „Прогресивна България“. Във всеки случай смятаме, че сума, която е под 70% от минималната заплата за съответната година не е адекватна на потребностите на родителите за качествено отглеждане на дете.

- Предвижда се слабо повишение на обезщетенията за безработица. Това достатъчно ли е?

- Отчита се като правилна стъпка и увеличаването на минималното обезщетение за безработица, което не е променяно от 2022 г. насам.

- Да, тогава социалният министър беше от БСП. 
А как според Вас стоят нещата  с активната политика на пазара на труда, след неотдавна една агенция оповести, че през последния месец има спад на обявите за наемане с над 10%? 

- Притеснителен е фактът, че не е предвидено увеличение на средствата за активна политика на пазара на труда. С увеличението на минималната заплата и запазването на заложените средства по това бюджетно перо за идната година, държавата ще има крайно ограничени възможности за въздействие на пазара на труда. Въпреки сравнително ниската безработица, тя се характеризира с огромни регионални дисбаланси и структурни предизвикателства - голям дял на продължително безработните, както и на хората без образование и квалификация. Имайки предвид потенциалните нови икономически предизвикателства и рисковете пред заетостта, произтичащи от цените на енергоносителите, стагнацията на основните ни пазари, както и автоматизация и дигитализация в предприятията, не е далновидно да не се заложат ресурси, с които държавата да подкрепи създаването и запазването на работни места при необходимост. Още повече, сега съществуващите такива в региони с висока безработица, ще трябва да бъдат намалени, защото предвидените средства не са достатъчни да обезпечат тяхното продължаващо субсидиране.

- Да си позволим малко отклонение от темите за социална политика, макар че на практика образованието е тясно свързано с пазара на труда. Как е представено то в бюджетната рамка?

- Важно е да се посочи, че в бюджетът за 2027 г. е предвидено намаляване на средствата за образование, като дял от БВП до 3,8%, а за следващите 2028 и 2029 г. и намаляване на бюджета на Министерството на образованието и науката в номинално изражение. С 23 млн. евро се намалява и бюджетът за култура. Подобна политика е безотговорна и в остро противоречие със стратегическите интереси на страната. Изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на знанието, изисква образована и квалифицирана работна сила. Стъпка в грешната посока е и намаляването на капиталовите разходи в образованието с 18%.

- За да завършим, каква е генералната Ви оценка за политическия курс на управляващите чрез този бюджет? Сякаш недоволните няма да са по-малко от миналата година по това време...

- Въпреки заявките за съществени промени, които бяха направени от „Прогресивна България“, първият техен проект на бюджет следва модела, налаган от десните и дясно-центристки правителства до момента. Ангажиментът на управляващите „да не се пипат данъците“ явно взема връх над необходимостта да се ограничи нарастването на държавния дълг и да се обезпечи нормалното функциониране на основните обществени системи. По този начин управляващите умишлено или не съвсем, стават част от неолиберлания консенсус, поддържан от парламентарната им опозиция.