Иван Таков: Да свалим автомобилите от тротоарите в подземни паркинги
Мая Кулишева
Иван Таков е роден в гр. София. Висшето си образование завършва в университета „МагГил“ в Монреал, Канада. Специалност - финанси. Управлявал е инвестиционен фонд, работил е в няколко търговски банки. Два мандата е общински съветник, председател на БСП в район „Взраждане“.
- Господин Таков, кандидатирате се за кмет на Район „Възраждане“ и за общински съветник в Голяма община, ако Ви изберат ще се наложи ли да съвместявате две дейности?
- Двете длъжности не могат да се съвместяват. Ако бъда избран, ще бъда районен кмет на „Възраждане“. Трети съм в листата за съветници на градската организация на БСП. Няма как да бъда и едното, и другото. Имам два мандата като общински съветник. Успяхме да направим доста за развитието на този централен градски район, а се кандидатирам отново, защото остана бая несвършена работа. В предварителния ни разговор, Вие казахте, че настоящият кмет показва лъскави неща като „Женския пазар“ и пазара „Димитър Петков“. Така е, но тези проекти са осъществени и благодарение на съветниците от БСП. Мога да кажа, че част от тези инициативи са мои. Например, басейнът на 30-о училище. Борихме се години, докато най-накрая тръгна ремонта. По физкултурния салон се работи също и в началото на следващата година децата от района ще се радват на една модерна база - единствената във „Възраждане“. Друга наша кауза през годините е била запазването на парк „Възраждане“. През миналия мандат завърши първата част от парка. Във втората част е предвидено да има аква-парк със закрит и открит басейн, водни пързалки и целият комплекс ще бъде захранван с минерална вода. Едно богатство, което Столична община е пренебрегвала години. Цяла София плува в минерална вода, а нямаме нито една работеща баня. Като казвам баня, съм категоричен, че баните трябва да бъдат запазени и превърнати в съвременни балнеологични центрове. Успяхме да се преборим в района да бъдат ремонтирани няколко основни пътни артерии.
- Това вече е направено, какви са новите предизвикателства, пред които ще се изправите?
- Вчера бяхме в зона „Б-19“ на среща с гражданите. Много несвършена работа. Пуснали сме от 1 година анкета, да чуем техните искания към управлението. Ние ги бяхме посочили, но и гражданите го потвърждават – основният проблем в района е паркирането. Част от района стана „зелена зона“, което реши частично проблема на пазара „Димитър Петков“, но задръсти всички околни улици. Затова много пъти съм казвал, че не трябва да превръщаме София в един голям платен паркинг, а да свалим автомобилите от пътните платна и тротоарите и да ги вкараме в паркинги.
- Това не е ли задължение на дружество „Градска мобилност“?
- Точно така. Това дружество има приходи само от частта „паркиране“ между 40 и 50 милиона.
- И за какво ги изразходва?
- Идеята беше тези средства да се разходват за изграждането на нови паркинги. Знаете ли колко изградени има? Нито един. Не веднъж сме настоявали, частта с паркирането от Центъра за градска мобилност да стане общинско предприятие и да започне да изгражда паркинги.
-Подземни, ако може!
- Подземни, разбира се. Дори казвам, тези паркинги да са безплатни за гражданите на София, защото като свалим колите от тротоарите, се вдига качеството на живот.
-Как е в други страни, имате ли наблюдения?
- Имам. Във всички добре развити градове в ЕС, и в Канада има достатъчно паркинги и в широкия център, и в крайните квартали - услуга, от която гражданите ни в момента са лишени. Колите в София спират една върху друга, по зелени площи, тротоари, пътни платна и като не ви е осигурила друга възможност, какво прави общината? Познахте – слага ви скоби, отнася ви автомобила някъде срещу сериозни пари и ви съсипва деня! Категоричен съм, че това е отговорност на Столична община и минус за управлението й. Друг проблем, който тревожи гражданите, е чистотата. „Възраждане“ е централен столичен район, а все още на много места има незаконни сметища и то най-вече на общински имоти. Това означава, че общината не се грижи за своята собственост.
- Кога най-после в София ще започнат да се мият улиците, както се миеха по време на социализма?
- Този въпрос го задаваме от години. Знаете ли, че за чистотата на града се харчат около 200 милиона лева. За тази година предвидените в бюджета са 208 милиона. Само преди десет години когато г-жа Фандъкова стана кмет на София, парите бяха 140 милиона. Сега със 70 милиона отгоре, да виждате по-чист град?
- И се готвят да направят нови договори със същите фирми, които не са си вършили работата.
- Точно така. Упрекът не е толкова към фирмите, а към контрола. Последният мандат на госпожа Фандъкова беше доста вълнуващ. Нямаше голям инвестиционен проект, който да не е предизвикал скандал. Стана нарицателно „ремонт на ремонта“, след това и „контрол на контрола“. Това си е липса на контрол и по чистенето, и по ремонтите и изпълнението.
- Какво още е предвидено като приоритети в предизборната Ви платформа?
- Вече споменах какви дейности трябва да се извършват от Столична община и от един районен кмет – освен чистотата, паркирането, трябва постоянно внимание за вътрешно-кварталната инфраструктура. Тротоарите и улиците не са пипани от време оно. И добре да са строили, минали са 30 години.
- Какви средства са необходими?
- Много. Но знаем, че София разполага с бюджет от 1 милиард и 700 млн. лв.
- Ще продължава ли районният кмет да е “пощенска кутия“ на Голяма община, кога ще е разпоредител на бюджет за района в зависимост от необходимостите?
- Въпросът за делегираните бюджети на районните кметове е поставян от нас не един път. Сега районните кметове се избират пряко от гражданите. Те поемат ангажименти с идеи за развитието на района, но след това тези идеи не могат да се осъществят, защото действа централизираното разпределение. Големият Кмет дава. И ако някой малък кмет е непослушен, има проблем с финансирането.
- Същото, което става с общините и централния бюджет.
- През миналата кампания ние развихме идеята за делегираните бюджети и чрез тях кметовете ще бъдат първостепенни разпоредители на средствата. Предложихме да се върнат районните съвети - към самия районен кмет да има съвет от граждани, или сдружения, или съвети от политически партии.
- Това, обаче изисква законодателни промени.
- Законът за местната власт трябва да се промени. Иначе, както казвате районните кметове ще си останат „пощенски кутии“. Ако им отпуснат пари могат да направят нещо за развитието на района си, ако не – нищо. Още през миналия мандат стои въпросът за София на „две скорости“. Не е държавна тайна, че огромната част от парите на общината /нашите пари/ се изсипват в центъра на София. Имаме един привидно лъскав център /за да не се изложим пред чужденците/ и гетото на крайните градските пространства.
- Като архитектура гражданите не го харесват.
- Архитектурата е трудна работа. Не ми се започва разговор за големите безобразия извършени в центъра на града /и не само в центъра/ през последните години. Откровени недоразумения, с претенции за „висока“ архитектура, с още по-некадърно изпълнение. Презастрояване със странни обеми на иначе красиви някога кътчета от града.
Да говорим за изоставените от общината крайни квартали, с разбита инфраструктура, проблеми със сигурността, липса на тротоари и осветление, липса на какъвто и да е културен живот. Не може район като „Люлин“, който е шестият най-голям град в България, да няма едно културно средище, да няма една спортна зала! 230 хиляди души и район превърнат в спалня – за да получат някаква услуга, хората трябва да се доберат до центъра. Пари има, но те трябва да се разпределят по-разумно и по-справедливо и да покриват максимален брой граждани. Да не пропусна транспорта. В крайните квартали той е не само неудобен, той е абсолютно нередовен. Призоваваме хората да слязат от автомобилите и да се движат с градския транспорт, защото имаме нови автобуси и тролейбуси, но освен нови, тези превозни средства трябва да са и удобни – не може в райони като „Искър“ и „Кремиковци“ да минават на 30-40 минути. Това не е нормално. Един важен приоритет, който е уж на кмета на столицата, остава на заден план вече години – проблемът с местата в детските градини и ясли. Наш ангажимент, ако имаме достатъчно присъствие в СОС, е да променим самия модел на управление. Разбира се, това може да стане ако София получи нов кмет. Искаме всяко софийско дете да има място в детска градина, или ясла. Всеки път ни обясняват, колко много е направено. Да, ама не достатъчно, защото това е въпрос на политика. Ако общината имаше цялостна политика за решаването на този въпрос, нямаше 5000 деца да са все още извън детските градини и ясли. Въпрос на политика е, защото това е демографски проблем. Ако няма къде да настаниш децата, ако младите семейства нямат общински жилища на достъпни цени, няма да се раждат деца. Споменах общинските жилища. До 1989 г. в София е имало 120 000 общински жилища, в момента са под 9 000. Чакащите граждани за такива жилища са над 11 000. Лошо е, че Столична община няма жилищна политика. Тя се нуждае от план за развитие, който да предвиди поне двеста, триста жилища на година. И това пак ще отнеме десетилетия, докато се задоволи изцяло нуждата. Този кмет и това управляващо мнозинство в София отдавна не стават за този град. Каквото можаха направиха. Ние предлагаме друга философия на управление. Един пример - Столична община може да ползва модела на публично-частното партньорство в един от най-развитите отрасли - строителството. Ако общината използва този модел, ще има сериозен жилищен фонд. Хвалим се, колко ни е голям бюджета и колко ни е голяма инвестиционната програма, а като се направи отчет, веселбата притихва, защото се вижда сериозното неизпълнение. За миналата година приоритет на кмета на София бе вътрешно-кварталната инфраструктура – дадоха повече пари и що? След отчитането се видя, че и тези пари не са изразходвани - под 70% е изпълнението. Не се изразходваха и парите отделени за видеонаблюдението, вместо да решават най-важните въпроси – детските градини, чистотата на въздуха, транспорта, подземните паркинги! В България, заради мръсния въздух /по данни на СЗО/ умират между 10 и 15 хиляди души. София е градът с най-мръсен въздух в България.
