Ивана Папазова - от роля в роля

Коя е Ивана Папазова? Излишен е този въпрос не само в Пловдив и не само в театралната гилдия и в кръга на почитателите на Мелпомена, когато е отнесен към актрисата Ивана Папазова. За десетина години тя е много разпознаваема, а в последните два сезона, и особено в настоящия, влиза от спектакъл в спектакъл и от роля в роля. В актуалния афиш на Пловдивския театър се играят пет спектакъла с нейно участие. В последните години тя успя да защити магистратура по специалността "Театрална режисура" в ПУ "Паисий Хилендарски" и е предпочитана участничка в Театъра на маса, в прочитите на нови книги на сцена "Петното". Към всичко това трябва да прибавим заниманията й с деца като преподавателка в театрална школа и спектаклите, които прави с колеги на сцената на арт център "Тракарт".
Завършила е НАТФИЗ в класа на Богдан Сърчаджиев, първите си стъпки е направила на сцената на Видинския театър. Дебютира в Пловдив в спектакъла на Петър Кауков "По-близко до земята" от Желько Хубач (2003). Истинско откритие бе за мнозина в "Кървава сватба" от Лорка (2006) в една неголяма, но съществена роля. Режисьор бе Мариус Куркински. Вероятно никак не бе случайно, че той я покани след време за ролята на Хаджиева в "Златната мина" от Ст. Л. Костов в постановката си в Хасковския театър. Всъщност именно за тази роля тя получи първата си номинация за "Икар" през 2010 г. Тази година е номинирана за изпълнението на Ева в "Есенна соната" от Бергман в стилното представление на Иван Урумов. В него тя играе на 100 процента, но такива са и партньорите й - Анелия Ташева като Шарлота, Стефан Попов, Мария Станчева. Ева на Ивана Папазова е забележителна в своя стоицизъм, стаявана ненавист, която се взривява мълниеносно, и дълбоко законспирирана любов и обаяност от чара на майката-музикантка и светска дама. В редки мигове те пробиват подозрителността и напрежението между двете жени. Сблъсъкът винаги е възможен. Защото отношенията им са като незараснала рана.
Ивана Папазова винаги е открояващо се присъствие във всеки спектакъл, тя пише като с въглен своите героини, нейни инструменти са натренираното й тяло, добрата вербална техника, усетът й за жест, за пауза и една огромна всеотдаденост на това, което се изисква или тя е решила, че се изисква от нея на сцената. Тя е силна в драмата, но и любопитна, ексцентрична в комедията.
А между дебюта й на пловдивска сцена и последните й роли в "Очаквайки Годо" по Самюел Бекет, Надежда Петровна в комедията "Детектор на лъжата" и попзвездата Дона в премиерното "Площад "Синева" са още Елена в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, Полина в "Доходно място" от Островски, ефектната съседка в "Изстрели по никое време" по Джералд Мун, Пепи в "Оркестър без име" и изменчива съпруга в "Добрият доктор" от Нийл Саймън.