Изкуство, родено от протуберансите на самотата

"ЕН-ЕКС - енергиен експресионизъм и Балканите" е нарекъл Владо Бунарджиев своята живописна изложба, разположена в централното фоайе на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". С определения като "енергиен експресионизъм", "енергийна картина" и др. авторът прави опит да обоснове в теоретична система своите философско-естетически проникновения за пълноценното изкуство, което се ражда в часове, изпълнени с максимална концентрация и самота.
Когато вдигнем очи от разпечатаните бележки и съждения на твореца и се съсредоточим върху картините му, ще се проникнем от наистина заредено с виталност и енергия изкуство. Композиции, в които художникът е разположил експресивно пъстротата на земния свят, увенчан от сплетените в митологичен образ, побрани в общата окръжност на безкрая, слънце и луна - олицетворение на мъжкото и женското начало, вечен символ на духа и материята.
Изобразителното пространство в изкуството на Владо Бунарджиев е раздвижено от образи със символичен смисъл - махало, часовник, път, птица, делва, грозд, риба. Художникът събира и примирява фолклорна образност и християнска символика, съвремие и древност като в чуден сън. Идилични детски спомени и артистично бохемство, християнска нравственост и творческа дързост - тази сплав от взаимно изключващи се образи и символи Бунарджиев пресътворява в цялостна, изпълнена с виталност система. Художникът сякаш наистина притежава ключа за онова вълшебство, с което всеки образ, излязъл изпод четката му, оживява като някакъв чудесен приказен символ. Композицията от метафорични образи съставя изпълнена с позитивна енергия вселена, едно средоточие от причудливи малки светове, излъчващи витални послания, съставящи многоплановата структура на света около нас. Същевременно, натрупвайки толкова символи в картините си, Владо Бунарджиев сякаш покрива изобразителното пространство с чудотворството на някаква патина, с която съхранява от досега на тленното и преходното своя свят на блажено безвремие, наситено със самота, в която обаче кълни творческо проникновение и се ражда изкуство. Самата любов се пръква неочаквано на белия свят сред сърдечните протуберанси на самотата, изповядва чрез своето изкуство Бунарджиев. Онази самота, която е източник на вдъхновение и която разгръща плодотворното фантазно мислене, провокира неочакван образ, оригинален ракурс при изграждането на формата и в търсенето на специфична ритмика, както и раздвижени композиционни решения.
В произведенията на Владо Бунарджиев се чувства стремежът да бъде пресъздадено и запечатано неуловимото духовно състояние, чиито съставни компоненти са динамиката на живописните цветове и изразителната многослойна фактура на платната му. Съществен семиотичен елемент в неговите композиции са свободно разлятите бликове, които художникът сам определя като "бялата енергия". Неовладяната хаотичност й е чужда, защото тя отвежда към задълбочените занимания за разгадаването на духовната азбука на сърцето.