01 Април 2020сряда18:43 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Изкуството да бъдеш гейша, или древната традиция на истинските жени

За средностатистическия японец да прекара един час с една от тях е изключително престижно, а за чужденците е нещо повече от сбъдната мечта

/ брой: 222

автор:Альона Нейкова

visibility 7017

Едни от най-разпространените асоциации, които предизвиква Страната на изгряващото слънце, са саке, суши, харакири, хайку, нинджи и гейши... Странните на пръв поглед жени в ярки кимона, монументални прически и кукленско-бели лица са част от изключителната мозайка, съставена от парчета древни традиции, които намират своето място и в съвременния свят. И никой не може да си представи без тях нито миналото, нито настоящето или бъдещето на Япония.
По улиците и на най-модерните градове, наред с общата тълпа от тъмни костюми и строги поли, днес може да се срещнат и бързащите за работа гейши. Най-популярните и прочути представителки на женския пол, упражняващи тази древна професия, живеят днес в бившата столица на Япония - Киото. Те са търсени и чакани и в обичайните за страната чайни, и на официални вечери, и на специални презентации. Най-честите им клиенти са богати японци, които умеят да ценят културните традиции. За средностатистическия местен жител да прекара един час с гейша е изключително престижно, а за чужденците е нещо повече от сбъдната мечта.
Буквалният превод на думата означава човек на изкуството. Добре е да се знае, че никоя жена не се ражда с тази титла, а полага много усилия, за да стане гейша. Самите родители на красиви момичета са ги давали (не безплатно, разбира се) в специални домове, за да се научат да бъдат истински жени. Тези, които са имали късмета да влязат в школата на гейшите, можели да не се безпокоят за нищо. Момичетата се научавали да пеят, да танцуват, да свирят на няколко музикални инструмента, усвоявали тънкостите на чаената церемония... И всичко това трябва да го правят с финес и грация, като непрекъснато помнят за свръхзадачата си - да са сбъдната мечта за всеки мъж.
Най-напред момичетата са били обучавани на изкуството да бъдат красиви. Всичките забързани опити на съвременните европейки да се гримират сутрин са детска игра в сравнение с работния макияж на гейшите. А тайните му са били достъпни дори на 15-годишните японски девойки. Първо, те намазвали лицата си с чудодеен, ужасно скъп и изключително екзотичен крем - каквото например е мазилото, направено от екскременти на славей. След това загрявали между дланите си малко парче восък, което втривали в кожата на лицето, шията и дори гърдите. И накрая, внимателно с четчица нанасяли на челото и бузите нещо като тибеширена паста - именно тя придава на гейшите прочутата порцеланово-бяла визия. В началото на миналия век е била доста разпространена така наречената китайска глина - пудра, направена на основата на оловото. Тази козметика наистина скривала всички недостатъци на кожата, но изключително трудно се измивала и била много вредна за здравето.
Днес в Япония се произвеждат специални кремове за гейши, като в състава им са включени доста витамини и антиоксиданти, но имайки предвид колко дебел слой грим трябва да се сложи на лицето, за да се спази традицията, премахването му изобщо не е лесна работа. Освен бялата маска, задължителен е и ружът, който трябва да е с цвета на кимоното. А върху безмилостно скритите очертания на устните накрая се нанася алено червило във формата на миниатюрно листенце или панделка. Строго забранено е гейшата да плаче, да се смее или да се поти, защото гримът може да потече и да развали реномето на мечтаната жена. Не бива и да се храни - смята се за неприлично, нито може да пийне от приготвения от нея самата чай, защото няма как без чужда помощ дори и до тоалетната да отиде, с извинение...
И ако някой днес роптае, че прическите на съвременните дами гълтат немалка част от месечния бюджет, трябва да е наясно колко струват косите на гейшите. И преди, и сега с тях се захващат само професионалисти, които вземат не по-малко от 300 долара за работата си. Веднъж на 2-3 седмици те с часове майсторят засукани, намазани с восък фризури, от които се показват множество специални клечки за коса. Подобно произведение на изкуството дори не може да се развали без чужда помощ, но за всеки случай (а и понеже хич не е евтина) гейшите доста си пазят прическата, като се грижат за нея и докато спят. Навремето те слагали под врата си твърд цилиндър, наречен такамакура, за да не развалят скъпата си фризура. Така че напълно разбираемо е защо младичките гейши изпитвали тиха ненавист към прическите си. А и най-много седмица след направата им косите започвали да издават неприятни миризми, а на главата се образувала издайнически пърхот.
Съвременните японки, упражняващи древната професия, вече не прибягват до подобен начин за създаване на монументалните си кокове, а всички тези табиети са решили да заменят с перуки (апропо, немного евтини) с класическа висока фризура, оформена по всички правила на древното изкуство.
Любопитен факт е, че преди дебюта на гейшата й се прави най-еротичната прическа в света, която се нарича "момоваре" или "разполовена праскова". Бретонът се сресва назад, а останалата коса се връзва на тила на възел, който се украсява с парче червена коприна. И когато младата жена се покланя на мъжа, той вижда нейната "разполовена праскова" с пърхащото алено езиче и не е трудно да се досети човек какви мисли нахлуват в главата му...
И така, макияжът и прическата са готови. Остава гейшата да се премени с празнично кимоно, да се стегне с дълъг ярък колан и да обуе дървени обувки с кожени каишки - окобо. В тях центърът на тежестта е разположен в петите, което обяснява ситните стъпки на гейшите като върху горещи въглени. Жените просто няма как да ходят другояче, иначе ще паднат право по очи. Само че в този случай дори не могат да се изправят сами заради тясното кимоно, което отгоре на всичко и тежи колкото голям куфар. А и ръцете си гейшата непрекъснато трябва да държи поне на нивото на гърдите, за да не се влачат по земята дългите ръкави на традиционното облекло. Ето така, под специално лакирано чадърче, тази жена, спазваща древната японска традиция, трябва и да си представя, че е "вълна, която се разбива в пясъчния бряг"... Гейшите твърдят, че това им помага, независимо от всичко, с достойнство да упражняват древното изкуство, целящо да се сбъднат някои от мечтите на мъжете...
Над поведението на всяка млада гейша бди така наречената по-голяма сестра. Тя не само е по-възрастна и по-опитна, но и може да се похвали със собствена постоянна клиентела в чайните, както и да осигури важни познанства на дебютантката. Не е никак лесно да се намери такава сестра. Върху нейните крехки рамене пада огромна отговорност и безброй задължения към младата гейша - да я води на важни сбирки, да я наставлява, както и непрекъснато да повтаря, че девойчето непременно ще стане най-великата в бранша. Ако момичето е умно и красиво, и е успяло да усвои тънкостите на древното изкуство, много е лесно да си намери сестра, която да се погрижи за най-необходимото. За случая се организира специална чаена церемония, по време на която двете девойки - сестри-гейши - една след друга поемат по три глътки от ароматната напитка от три чашки и така стават членове на едно семейство.
Дейността на гейшата винаги е била строго осчетоводявана: нейната заплата се разпределя между чайната или мястото на срещата, браншовата асоциациия (представете си, съществува и такава!), по-голямата сестра и учебното заведение. Самата труженичка понякога не получава и половината от честно заработаното парче хляб. И това не е обикновено предлагане на изкусни ласки срещу заплащане. Гейшата има право само да мълчи, да сипва чай или саке, като само с присъствието и скованите от кимоното и дървените сандали движения да направи всичко възможно мъжът сам да я пожелае...
Във всички времена за японците девственицата е най-желаната гейша. Богаташите се надпреварват да плащат доста големи суми за правото първи да бъдат дарени с ласките й. Когато гейшата е готова да направи така наречения мизуаж, тя разпраща на заможните мъже оризова торта екубо с малка червена вдлъбнатинка в центъра, а после наблюдава битката за девствеността си. Потенциалните клиенти наддават като на аукцион - който предложи по-голяма сума, печели незабравима нощ с младо момиче, чиято честност предварително е проверена от медицинско лице. Бизнесът е доста печеливш, а някои изкушени от мизуажа дори събират своеобразни колекции от чаршафи, взети като трофеи след нощите с девственици. Заможните японци ги пазят като свидетелство на тяхната мъжественост и символ на богатството им.
След паметното събитие младата гейша сменя червената якичка с бяла и получава правото не само да сипва чай и саке, но и да си намери покровител - данна. Девойка, която не е имала късмета да бъде забелязана от достоен данна, се стреми да натрупа достатъчно богатство и респект, за да стане велика гейша. В противен случай рискува да се превърне в обикновена проститутка.
Такива съществуват и в днешно време, като е много лесно да бъдат различени от истинските гейши. Последните са способни не само да пеят, танцуват, свирят на музикален инструмент, но и да водят продължителни и смислени разговори на всякакви теми, с което още повече да разпалват желанията на ценителите на изкуството им. Тези, които нямат време да проверят способностите на гейшите или тяхната интелигентност, може просто да обърнат внимание на коланите им. При пазителките на древната традиция те се връзват отзад, а при чаршафните труженички за по-лесно са отпред.

Грижите и удоволствията на техните покровители

Известно е, че гейшата няма право да се омъжва, но не й се забранява да си намери покровител - данна. Това означава, че тя ще дарява с ласки само него, а той трябва да е достатъчно заможен, за да й осигурява прилични доходи и уважително отношение от страна на другите богаташи. Данна не само се наслаждава на изкуството й да задоволява всички негови желания, но и поема издръжката на избраницата си, като трябва да покрие и част от разходите по обучението й.
Покровителят на гейшата обикновено има законна съпруга, но е въпрос на чест да плаща и на изкусната любовница, обучена да спазва древните японски традиции. Подобно удоволствие обаче изобщо не е евтино - само кимоното струва бог знае колко. А гейшата трябва и да се храни, да й се купува козметика, да се плаща за лекар и медикаменти, ако се наложи...
Честно казано, изглежда, че грижите и задълженията на един данна са повече от привилегиите. И гейшите обикновено честичко сменят прокровителите си. Защото на такъв живот мъжете не издържат дълго, дори и японците...

 

КЕВР утвърди цената на газа: по-ниска с 42%

автор:Дума

visibility 36

7,8 млрд. лв. нов дълг и дефицит от 3,5 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 62

Коронакризата обхвана 63 предприятия

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 62

Между 15-16 лв. за килограм агнешко по Великден

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 62

Поуките от 100 години социалистическо строителство

visibility 553

/ брой: 62

Не ви вярваме!

автор:Ина Михайлова

visibility 1300

/ брой: 62

Глобална или национална Европа?

автор:Николай Шопов

visibility 215

/ брой: 62

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ