Изкуството е един от начините да спасим планетата

Цитат:
България има силна култура, независимо дали има икономически победи или не

Нанси Морехон, родена в Хавана в бедно семейство на синдикалисти, става една от най-значимите творци на Куба. Стиховете й следват афрокубинската традиция на нейния учител Николас Гилен. Тя е най-превежданата съвременна кубинска поетеса. Творбите й излизат на повече от 10 езика. Още на осемнадесетгодишна възраст през 1962 г. е включена в антологията "Най-нова кубинска поезия" и издава първата си книга с емблематичното заглавие "Мутизми. Дванайсета нощ на Уилям Шекспир". Сред известните й произведения са "Ричард донесе флейтата си и други аргументи", "Полиран камък", "Прочут пейзаж", "Бутилка в морето", "Чифликът с мелниците", "Поеми 1987-1992". Авторка е и на есеистика и публицистика, литературна критика. Директорка е на Центъра за карибски изследвания към Каса де лас Америкас. Ръководи издателство "PM" на фондация "Пабло Миланес". Била е съветник в ръководството на Националния театър на Куба. Членка е на Кубинската академия на науките. Чела е лекции в различни институции в Европа и САЩ. Носителка е на редица престижни отличия, сред които награди за есеистика, наградата "Мирта Агирре" за книгата "Нацията и метисите при Николас Гилен". Удостоена е с почетен диплом на Националния съюз на писателите и артистите на Куба и с почетен диплом на Международната премия за поезия "Перес Боналде". През 2001 г. й присъждат националната награда за литература на Куба. През 2004 г. получава приза "Яри - Яри" на университета в Ню Йорк. Награда на критиката за поетичния сборник "Чифлика с мелниците". Лауреатка е на "Стружките поетични вечери", Македония. Международният панаир на книгата в Куба през 2006 г. е посветен на Нанси Морехон.
 Поезията е оръжие. Не само като автомат, но и като средство за свързване на културите по света, заявява Нанси Морехон. В днешния свят едно стихотворение е предизвикателство. Защото сме заобиколени от технологиите, от прогреса. Те обаче не пречат на войните. Кой би помислил, че в XXI век ще има толкова много войни... Много има какво да направим, за да защитим нашата планета, която е в опасност. Първо трябва да запазим природата. Атмосферата, в която живеем, е много застрашена. Поезията е един от начините да се преборим да спасим планетата. Островът прави големи икономически промени, без да се отказва от постиженията в културата, твърди Морехон, която в края на август присъства на празнична вечер в София, посветена на творчеството й. Нейни стихове четоха български и испаноговорещи почитатели, както и тя самата. ДУМА разговаря с поетесата в специално интервю, осъществено с любезното съдействие на посланичката на Куба у нас Тересита Капоте.

- За втори път сте тук, какъв е поводът за гостуването ви?
- България е била винаги земя, през която се преминава, аз влизам и излизам от нея. Има много интересни неща, които мога да видя тук. Пристигнах всъщност за честването на 50-годишнината на македонската награда "Златната корона". През 2006 г. бях удостоена с нея и после останах няколко дни в София. Всъщност наградата ми я дадоха в България, понеже организаторите на фестивала я донесоха тук по причини, които няма да коментирам. Поради 50-годишния юбилей на "Златната корона",  поканиха всички живи лауреати на наградата. Но аз отново посетих София, за да бъда точно на това четене, тази вечер (т.е. 30.08) на мои стихове. За мен беше голяма мечта да се запозная с Пловдив. Зная стихотворението на Николас Гилен "Малка балада за Пловдив". А там бях и през 2006 г. Беше много важно за мен да дойда още веднъж в България.
- Какви са впечатленията ви от нашата страна? Когато се върнете в Куба, какво ще разкажете за нас?
- Когато започнаха отношенията между Куба и България, винаги сме усещали, че българите са най-тропическите европейци. Те са като хората от юг - много отворени, много общителни и мисля, че се разбираме много добре, въпреки различието в езиците. Като че ли има някакъв магнит, който винаги ни е привличал и аз съм се убедила в това по време на двете ми посещения. Страхотен опит е да видиш културно различие, толкова са различни двете култури и това, което е в България. Важно е да се отбележи, че икономическите завоевания не могат да се измерват с културата. Тя е над икономическите и технологическите постижения. България притежава силна култура, независимо от това дали има икономически победи или не. Тук има литература, художествено изкуство, богат театрален свят... Което е много важно. Във Варна например има доста изявени сценични изкуства...
- Тези промени обаче, които настъпват и в Куба, не засенчват ли изкуството по някакъв начин? Духовното не остава ли на заден план?
- Самата култура я правят народите, а всички хора на изкуството, творците и писателите, всъщност я уточняват. Има една теория на колумбиеца Х. Аламея в една книга, която се нарича "Непозволената и забравена поезия", и там той казва - Поезията и изкуството са над всички технологични и икономически постижения. Аз не съм комплексирана от това, че от половин век държавата ни е блокирана. Блокадата, всъщност сме я победили. Ние сме тук и правим това, което трябва да правим. Разбира се, че сме против нея, но поезията и кубинската култура не се измерват с факта, че сме имали 50 г. блокада. Този колумбийски автор говореше за ескимосите, които имат развито изобразително изкуство, голяма поезия. Икономическият живот на ескимосите на практика е бил нула, няма значение. Защото в изкуство, литература няма неразвитие. Народното творчество от Хаити, която е една от най-бедните държави в света, е най-котираното на всеки пазар в Европа. И един човек например, който е пострадал от циклон или от каквото и да е друго природно бедствие, би могъл да създава изкуство. Това творчество в Хаити се продава много евтино, но в Париж или Лондон същото това произведение струва хиляди долари.
- Хората на Острова интересуват ли се от литература, от поезия? Четат ли? Питам ви, защото у нас книгите не са сред любимите занимания на повечето младежи.
- Да, разбира се, че четат. Аз вече не съм млада, за съжаление, т.е. не представлявам младежта на Куба. Но е важно да знаете, че имаме богат, много интензивен културен живот. Организираме фестивали, различни събития. Има асоциация на име "Братя Саис", на която бях една от създателките, когато бях млада. Тя провежда голяма дейност - конкурси, изложби, безброй много неща. Творците имат гарантирано пространство на изява. Имат своите списания, своите издателства...
- Имате ли проблеми с книгоиздаването?
- Разбира се, блокадата в продължение на 50 г., което никак не е малко, се отрази върху книжния пазар. Има младежи, които само това познават. Съвременното ни финансово положение е толкова сложно и въпреки това, първото, което трябва да направим, е да спасим културата. Гордеем се с постиженията в образованието, спорта, здравеопазването, но е много важно да се спаси културата! В по-трудни моменти от сегашната ситуация не сме затваряли нито едно училище. Намаля по едно време тиражът на издаването на учебници, на книги... Но Панаирът на книгата още съществува, не е премахнат. Аз бях отговорна за него през 2006 г. и тогава пропътувах 20 града...
- Продължава ли да се издава българска литература в Куба?
- Не толкова, колкото преди. Аз ръководя едно списание, в което се представят европейски литератури и от други държави като Китай, Русия... Всъщност трябва да помислим за брой за България. Но учудващо, въпреки всичко, което стана през 1989 г., винаги носещите сили на творците са се поддържали живи. Сега е необходимо да се знаят повече езиците. Имаме контингент от преводачи, за да можем да публикуваме и да издаваме.
- Кои имена от българските творци са познати на кубинците?
- Любомир Левчев е публикуван. Познаваме Никола Вапцаров, водеха ме в неговото родно място в Банско, делото на братята Кирил и Методий - създатели на езика и славянската писменост, знаем също и за Лъчезар Еленков... Трябва да направим така, че да се опознаят съвременните млади български автори, аз се опитвам.
- Книгите ви се превеждат на повече от десет езика в света. Какви са посланията и истините, които бихте желали да достигнат до вашите читатели?
- Смятам, че поезията ми има своите зони като пейзажа, любовта, но също така съдържа и темите от моето време. Аз не загърбвам миналото си и мисля, че поезията е превозно средство на цивилизацията. Това е уважение към всички култури, към всички езици. Няма по-добър или по-лош. Всеки език има своята история, литература и ние трябва да разберем този феномен, аз също се опитвам да го разбера. Имам опит на кубинка, но също много е важна за мен кубинската диаспора. Интересувам се от проблемите на планетата ни. Против войните съм, ограбващите войни... Аз съм за опазването на околната среда. Живеем в опасности - сред най-големите е, че един друг ще се унищожим, примерно една империя тук се налага чрез насилието на културите ни - Запада срещу Близкия Изток или Далечния Изток и т.н. Поезията е форма да се свържем един с друг по цивилизован начин. И когато чуеш поема, рецитирана от някого, който пише на български, македонски, гръцки, арабски - това вече е цивилизован акт. Акт на мир.