Изпити до откат

Деси ВЕЛЕВА

Поредните мъчителни кампании за лов на първокурсници започват повечето университети у нас. Малко са тези, които разчитат да запълнят успешно и бързо бройките от план-приема заради доброто име и наложените традиции.

Далеч назад остана времето, в което изпитът беше на една дата, около която се въртеше светът на кандидат-студента. Тя беше очертана в календара и съзнанието му с дебел, плътен червен кръг, и животът му свършваше и започваше с нея. Защото, ако не успееш да докажеш знанията си в този знаков ден, бъдещето вече хич не е блестящо. И единственото, което ти остава, е да чакаш следващата сакрална дата през другата година. 

Но това беше тогава. Сега е друго. Дати за изпити - бол. Събрани са в предварителни, редовни и допълнителни приемни кампании. Графиците на вузовете изобилстват от резервни варианти, възможности за явяване по няколко пъти, докато си харесаш оценката. Следват и множеството класирания, докато се задоволят нуждите и амбициите и на двете страни. Едните искат диплома, а другите - пълни курсове, за да осигурят работа на преподавателите си и да оправдаят съществуването си. 

Пандемията и наложените ограничения за присъствена дейност в различни ситуации откри пред вузовете още един нов начин за разширяване на опциите за набиране на първокурсници - онлайн изпитите. Ръководствата им вече не се смущават да провеждат кандидат-студентски препитвания от вкъщи. Кой какво и откъде е преписал... Подробност. 

Накъде още да се отваря вратата за получаване на висше образование? Тя вече зее широко за всички. Доскоро критиките към вузовете наблягаха на съмнителното качество при изхода, но поне цедката бе ситна на входа. Сега и тя е с огромни дупки, през които минават и зърното, и плявата. 

Може би идеите за обединения на висши училища все пак не са толкова необосновани.