Изповед на Кокаин

Не само аз, всички се уплашихме. Успехите на партийното и политическото ръководство в борбата срещу контрабандата ни принуди да работим в тежки условия. Преди работехме на сухо, сега - по вода. Не че ни върви като по вода, напротив. Просто и аз, Кокаин, и другата дрога влязохме в морето, за да се браним по-успешно и инкогнито с нарастващата съпротива на държавното ръководство срещу наркотиците.

И ето какво стана. Свикахме съвещание. В морето се събрахме, разбира се, иначе ще ни хванат като едното нищо; по-точно, на една яхта, в дълбокото, в международни води, дето се вика, далече от очите и ръцете на властта. Седнахме на кръгла маса, сипахме уиски, запалихме пури, завъздишахме. Много пихме, много въздишахме - цели три дни и три нощи. Накрая обаче спринцовките свършиха и взехме информирано решение - по-добре е да се гръмнем. Някои не бяха съгласни и затова ги обезвъздушихме на място. Другите, начело с мен, Кокаин, се хвърлихме в морето и започнахме да се давим, поне да умрем достойно.

Давейки се, все пак съжалих за колективното решение, което взех. Властта говори за контрабанда, не за контрабандисти. За корупция, а не за корумпирани. Все за обекта става дума, за субекта се мълчи. Мъдро. Какъв е смисълът тогава да персонализираме нещата? Има обективна престъпност, но престъпници липсват. Споделих мисълта си с колегите, те я възприеха с консенсус и преустановиха давенето.

Тогава аз, Кокаин, и другарите ми доплувахме до брега със сетни сили; тъкмо се проснахме на плажа, обезумели от умора, жадни и зъзнещи от страх, че ще ни опандизят, че ще ни сложат пранги и ще ни карат да пикаем в турски тоалетни с ръце, вързани на гърба, та тъкмо вълните ни изхвърлих на плажа, и изведнъж жандармерията, агенти от ДАНС, граничната полиция, митничарите, КПКОНПИ, прокуратурата, морският патрул, двама статисти, две поемни лица и дежурният спасител се появиха изневиделица от храстите зад каменните буни и ни заловиха веднага, вкупом, по команда, ювелирно, дружно. Видяхме, че в протокола, който беше изготвен на мига, беше отбелязано, че сами сме се предали на властите. Установиха, че сме в добро общо състояние, пакетирани и видимо ненакърнени. Пуснаха ни срещу парична гаранция, тъй като не бе открита пряка причинно-следствена връзка между нас и дрогата в нас. Нищо лично.

Борбата с престъпността не означава борба с престъпниците. Липсва субективният елемент. Мина седмица време и ни замениха гаранцията с по-лека мярка за неотклонение - подписка. После и подписката я отмениха. Имало защита на личните данни и прочее демократични предизвикателства. 

Защо ви разказвам всичко това ли? За да имате повече доверие във властта, затова. Когато се наказват престъпленията, а не престъпниците, всичко в държавата е наред. Така ги шмъркам аз нещата.