29 Май 2020петък23:42 ч.

Източна Европа впрегната срещу Русия

Ще могат ли Евросъюзът и НАТО да задържат дълго сегашната ситуация при динамичните процеси както на Стария континент, така и в света като цяло

/ брой: 125

автор:Васил Савов

visibility 2103

Историята е минало. Тя вече е оставила своите следи, които не може да се върнат. Тя може само да послужи за поуки и предупреждения. Но ето че можело и да се повтаря. За това свидетелстват напоследък събития и процеси, възникващи на Стария континент. Към такива мисли ни насочват увеличаването в последно време на военни части и въоръжения на НАТО в България и Румъния, както и около границите на Русия, внезапни посещения на американски военни и дипломатически представители, предстояща среща на високо равнище на НАТО.
Своеобразен сигнал за характера и перспективите на събитията ни поднесе американската компания за анализи и разузнаване "Стратфор". Същевременно в северната ни съседка бе създадена противоракетна система, което нарушава постигнато международно споразумение за ракети с малък и среден обсег. "Румъния и България, се казва в съобщение, ще продължат да приемат струпването на войски на НАТО в региона

с цел обкръжаване на Русия."

С това значението на двете страни щяло да нараства. Москва съответно реагира. Президентът Владимир Путин предупреди, че действията на НАТО не са "в защита на Европа, а част от ядрения стратегически потенциал на САЩ, изнесен на периферията", т.е. в Източна Европа и част от Балканите.
Ще припомним, че през април т.г. министърът на отбраната на Полша Антони Мачеревич обяви пред в. "Жечпосполита": "Досега цялото поведение на Русия бележи системна подготовка за агресивни действия." Това бе пропагандна подготовка за следващите действия на Алианса преди насрочената за юли в Полша среща на високо равнище на НАТО. Заместник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пък потвърди в Букурещ след посещението си в София, че САЩ ще разположат трета бригада в Европа на ротационен принцип, т.е. постоянно. С това се модернизирали двете страни във въоръженията. Изтъква се и целта - обкръжение на Русия.
Румънският в. "Зиуа" писа преди известно време: "България е последната верига в обкръжаването на Румъния."(!) И поясни, че в момент, когато НАТО вижда в украинската криза заплаха за своя източен фланг, Румъния се оказва "заплашена от враждебни политически интереси". В обкръжението освен България, която била проруски настроена, влизат и "Украйна, смачкана от войната, Унгария - иредентист-ревизионистка, русофилската Сърбия, Молдова - идеологически разделена, и накрая Черно море, което се превръща все повече в "руско езеро". Така вижда нещата един румънски журналист.
Очевидно националистическите настроения в северната ни съседка, както и в други европейски страни, проникват все повече сред някои среди. Редица събития напоследък говорят за стремежа на Румъния за обединение с източната си съседка, която смята за своя територия. Проблемът за обединението не е нов, възникнал по различни обективни фактори. Но той има не само локално, регионално значение, но и геополитически отглас.
Ето какво гласи съобщение на в. "Адевърул" от 11 май т.г.: "Блиндирани машини на НАТО навлязоха в територията на втората румънска държава." Но тази втора румънска държава не е членка на Алианса. Екипажът на машините бил посрещнат с цветя и румънски знамена от привърженици на обединението. Щом като натовски военни сили могат да навлязат на територията на независима държава, граничеща с Русия, утре те могат да нахълтат и в руска земя, за да предотвратят по-надеждно т.нар. "руска агресия".
Проблемът има корени в историята. Молдова е присъединена към Русия от руската империя през 1812 г. По време на Октомврийската революция в Русия украинците предявяват претенции към Бесарабия. Конгресът на молдовските бойци през 1918 г. изпреварва събитията и решава Бесарабия да се присъедини към Румъния. Но ходът на революционните събития осуетява осъществяването на тази идея. Тя обаче сега се осъвременява. Възникват вътрешни и външни усложнения. Съгласно резултатите на румънски сондаж

близо 75% от румънците са за обединение,

но в Молдова то се одобрява от едва 30 процента. Въпреки неизбежните затруднения по утвърждаване на присъединението на Молдова към Румъния, то има своите отрицателни и положителни страни. В Букурещ правят изчисления колко пари ще са нужни, но не пропускат и ползите. Обединена държава с население от близо 25 млн. жители ще стане привлекателна за чуждите инвеститори и за търговията.
На територията на Европа днес се развиват две противоположни тенденции, движени от националистически тежнения. Разпадащите се центростремителни връзки в Евросъюза засилват стремежа към разделение в редица европейски страни, на обособяване на отделни независими територии. Другата тенденция задвижва процес на обединение на отделни националности и етнически общности, принадлежащи в историята към по-големи държави.
Балканите са пословичен пример за тази тенденция. Ако инициаторите за обединението на Румъния и Молдова се стремят това да стане през 2018 г., те се блазнят от възможността това да бъде събитие в чест на 100 години от образуването на "Велика Румъния". В известни периоди на своята история не само румънци, но и българи, гърци, сърби са постигали величие. Да не говорим за днешните планове на Турция да върне историята на турската империя в днешни дни. Територията на полуострова е малка за повторение на подобни експерименти.
Но такива мечти днес се събуждат от външни сили, движени от геополитически цели. В края на март т.г. в Турция бе на официално посещение румънският президент Клаус Йоханис. С турския президент Реджеп Ердоган са обсъдили двустранното сътрудничество, въпроси от регионално и международно значение и сигурността. Разисквани са били и въпроси на сътрудничеството в рамките на НАТО, както и проблеми на миграционния натиск, който засяга предимно Европа. В тази връзка е бил разгледан и въпросът с построяването в Букурещ на

най-голямата джамия в Европа.

Въпрос, който е от голямо значение за Турция, но среща силна съпротива от румънската общественост поради заплахата от тероризъм.
Съществена част от разговорите е било положението в Черно море. Но ако е в интерес на европейските черноморски държави, защо не са поканили и нашия президент? Те са отправили призив към САЩ и ЕС за по-голямо внимание към Черноморието от военна гледна точка.
Когато се касае за проблеми от световен характер, не може да пренебрегнем положението в т.нар. Нова Източна Европа. Ръководителят на "Стратфор" Джордж Фридман предвижда в бъдеще Полша да заеме мястото на Германия на международната сцена. Защо? Защото във Варшава правителството на партията "Гражданска платформа" бе сменено от правителството на дясната евроскептична партия "Право и справедливост". Коментаторите прецениха, че предишното правителство на Туск не е било достатъчно твърдо против Русия. След събитията в Украйна поляризацията в Полша е повече проамериканска и евроскептична.
Според "Стратфор" в скоро време в Източна Европа може да възникне нов блок от държави, който да включи Литва, Украйна и дори Беларус, но под ръководната роля на Полша. В полския печат бе лансирана идеята за създаване на държавно обединение, което да наследи някогашната държава от ХV век под наименованието "Жечпосполита". Поради разположението й между Балтийско и Черно море тя е известна и като "Междуморието".  За осъществяването на тази идея Варшава повече разчита на САЩ, отколкото на Брюксел. Това актуализирано международно образувание ще засили не само антирусизма, но ще възроди и антигерманизма под влияние на минали събития. Известно е, че разделението на Полша през ХVIII век между Прусия и Русия е инициатива и дело на Фридрих Велики.
И накрая, за да приключим с тревожните перспективи в Нова Източна Европа, трябва да обърнем внимание на следния въпрос: Ще могат ли Евросъюзът и НАТО да задържат дълго сегашната ситуация в Европа при динамичните изменения в света? При положение, че Европа вече се разделя все повече. Балканите също са разделени. Създава ли се нова буферна зона между Русия и Евросъюза, която трябва да поеме ролята на бойна линия срещу Руската федерация, с произтичащите от това последици?

С официална церемония бе открита системата за противоракетна отбрана в Румъния

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 844

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 435

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1410

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ