22 Февруари 2024четвъртък12:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

СНИМКА: ТРУД

Изцяло нов формат на изпитите след седми клас подготвят от МОН

автор:Дума

visibility 4259

Учениците, които в момента са в 5-и клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7-и клас през 2025/2026. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха представени мерки за промени в училищното образование.

„Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, подчерта министър Цоков.

Промени ще има и в националните външни оценявания за останалите класове.

Първата засяга изпитите на 10-и клас и ще бъде въведена още тази учебна година. Националното външно оценяване ще съдържа много повече практически и междупредметни задачи.

От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4-и клас.

Пак от следващата учебна година учениците в 9-и клас ще решават входни нива по български език и литература, математика и природни науки. Те ще съдържат тестови задачи, насочени към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.

Промените в 9-и клас са част от мерките за подобряване на представянето на българските ученици на международното изследване PISA, тъй като през годините България не показва задоволителни резултати на него.

„От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не добри резултати.

Затова и още през следващата година ще бъдат въведени национални входни нива за деветокласниците, като тестовете ще съдържат повече практически задачи за измерване на умения в предметите български език и литература, математика и по природни науки“, обясни министърът.

Дългосрочните мерки са насочени към промяна обучението и оценяването така че да намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания и активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и възможности за повече практическо използване на ключови компетентности.

Според министър Галин Цоков е много важно да се разработи визия за рамкови учебни програми, ориентирани към компетентности, и промяната в тях да се случи през следващите години. Необходима е и промяна в оценяването и въвеждане на инструменти за формиращо оценяване. Тази промяна е свързана и с различен тип тестови задачи основно насочени към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.

Предвижда се и включване на български училища в програмата на ОИСР “PISA for Schools”, през която ще се получава много сериозна методическа подкрепа, в това число с примерни тестове и подкрепа за промяна начина на формиране на уменията.

Утре се очакват данните от международното изследване PISA за тази година.

Конкурси за директори на общинските училища

До дни да бъде публикувана и Наредба 16, което ще позволи стартиране на конкурсите за директори на училища и детски градини, стана ясно по време на брифинга.

Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование

Екипът на МОН вече е готов и с разработването на визия за Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде разработен с приетите законови промени през 2016 г., но до сега са липсвали действия в тази посока, посочват от министерството.

„За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове“, каза министърът.

Според стандарта качествено образование означава приобщаващо и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици. Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците.

Предвижда се този стандарт да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа, допълни министър Цоков. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата образователна система.

С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени показателите за качество в 4 направления: преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището.

Училищата и детските градини ще могат да се фокусират върху онези области, които в най-голяма степен ще им помогнат да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло ще бъдат зададени минимални очаквания: за обхват, осигуряване на безопасна среда, индивидуализиран подход при обучението, решения, базирани на данни.

„Целта ни е механизмът да започне да действа през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се изпробва първо чрез Национална програма през 2024-2025, за да се усъвършенства, ако трябва, а ще бъде въведен през 2025/26 учебна година“, разясни проф. Цоков.

 

 

 

БНТ

Всеки седми избирател с грешки при попълване на бюлетина

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 36

И СУ се обяви срещу отпадането на таксите за студенти

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 36

МО чака румънска фирма да извози БТР-ите за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 36

Крият се по-тежките проблеми в енергетиката

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 36

Настояват разширението на "Чирен" да спре

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 36

ТЕЦ „Марица Изток 3“ спира работа

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 36

В ЕС токът от ВЕИ е 41 %, у нас - двойно по-малко

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 36

Фермерите изтеглят тракторите от Атина

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 36

Фицо против бонусите на ЕК за Украйна

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 36

Съдията с променен тон към Асанж

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 36

Без санкции за лоши родители в Австрия

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 36

Политически тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 104

/ брой: 36

Знаете ли кой е Навални?

автор:Дахер Дахер

visibility 127

/ брой: 36

Големите печеливши от войните са петролните гиганти

visibility 120

/ брой: 36

В Западните покрайнини има асимилация на българщината

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ