Изящен белетрист, ерудит, преводач

"Познанството" на ПЕГАС с пловдивския белетрист и педагог, преводач Йордан Костурков започва още преди повече от 10 години. Тогава в "Антология" бяха публикувани негови разкази, а по-късно в рубриките "Колоси", "Нобел" и "Имена", "Класика" се появиха биографични статии на Костурков за известни световни поети и писатели, артисти. Първоначално за Байрон, Шели и Кийтс, след което се заредиха портрети на големи американски автори и емблематични имена на европейски класици. Така в продължение на няколко години бяха публикувани цяла серия литературни профили на Албер Камю, Ерих Мария Ремарк, Херман Хесе, Труман Капоти, О.Хенри, Артър Кларк, Дорис Лесинг, Гор Видал, Елиас Канети...
Роденият през 1948 г. в Пазарджик писател започва своя път в литературата още по време на своето следване в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Известен е като един от талантливите млади писатели в Пловдив, където години наред е редактор в престижното навремето си издателство "Христо Г. Данов", когато излизат едни от първите му белетристични книги "Малка е Троя", "Без условности", "На другия бряг". По-късно издава "Откриването на сезона" (книга, която спечелва награда на Националния център за книгата), сборника "Носталгия" (номиниран за наградата "Николай Хайтов"), "Добри момчета, лоши момчета" (наградата на СБП за сборник разкази и приза "Пловдив").
От 1991 г. Йордан Костурков е главен асистент по английска и американска литература в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализирал е в Метрополитан Юниверсити в Лийдс и в Университета на Луивил в САЩ.
През целия период на своята творческа дейност успоредно с писателството Й.Костурков превежда западна литературна класика. Негови са преводите на повече от 40 романа на английски и американски писатели, сред които "Месията от Стокхолм" на Синтия Озик, "Империя" на Гор Видал, "Мъжагите не танцуват" на Норман Мейлър и др. За своите преводи е удостоен с Почетната награда на Съюза на преводачите в България, обявен е за почетен гражданин на Луивил, щата Кентъки в САЩ. През 2008 г. му е присъдена наградата "Кръстан Дянков" на фондация "Елизабет Костова".
През 2006 г. се появи на бял свят сборникът "Тайният живот на великите английски писатели", последван от "Новини от миналия век. Очерци за американски писатели" на Й.Костурков, в които са включени и голяма част от неговите литературни портрети, публикувани в ДУМА.
Тези дни излезе от печат "Рефлексии. книгите на Амалтея двадесет години по-късно" (портрети, есета и статии за българската и чуждата литература). В тази литературна "музикална кутия" са включени статии за Гуинет Полтроу, Кейт Бланшет, Джулия Робъртс, Елизабет Шу, Джоди Фостър и др. В сборника се съдържат изследвания за Гор Видал, Хърбърт Дж. Уелс, Уилям Купър, Мюриъл Спарк и др. В сборника присъстват и литературни профили за Льо Клезио, Камю, Ремарк, Херман Хесе и др. Към тези имена се прибавя "общият портрет" на Айседора Дънкан и Сергей Есенин, представянето на Алфред Нобел и др.
В своите студии и портрети Й.Костурков определено се разминава с отдавна наложилите се клишета на литературната конфекция и попарта, на пикантно-сензационните ровичкания. Неговите литературни портрети са непринудено интригуващи, интересни, любопитни. В тях той умело съчетава богатата си ерудиция с умението на талантливия разказвач и вещ биографист, майстор на занимателния разказ, на непринуденото повествование.


Другите за неговото творчество

Петър Анастасов:

Йордан Костурков в своя работен кабинет заедно с любимия си котарак Мачо
Снимки личен архив на писателя

Написаното от Йордан Костурков винаги е било запазена марка на едно самобитно, талантливо и високоинтелигентно присъствие в съвременната българска литература. Допада ми това изящно, артистично, на пръв поглед спонтанно, но всъщност постигнато в условията на една безпощадна самовзискателност владеене на думите. Авторът познава техните неизчерпаеми възможности като градивен материал на повествованието и се наслаждава на тяхната способност да информират, да рисуват, да творят мелодика, да кодират сюжетни предположения и тайни послания. Това придава на разказите му ненатрапчива полифоничност и способност да проникват зад бронята на хладнокръвието и безразличието - нещо особено важно в едно враждебно за истинската литература общество.
Тази проза подкупва със своята непосредственост и безхитростност, но това е само нейният повърхностен пласт - любезна прозрачност, която предоставя на читателя възможност да надникне в глъбините на един дълбоко премислен, наситен с мъдрост и вълнуващи морално-етични внушения запис на фрагменти от чудото на живота.

Живко Желев:

Но истината е, че особено с последната си книга ("Носталгия. Разкази, т. IV"), Йордан Костурков може да бъде определен като един от най-проникновените съвременни белетристи и майстор в експеримента с новелата и късия разказ. Традиционният за средното поколение интелектуален херметизъм, чиито блестящ представител беше покойният Рашко Сугарев, тук е надмогнат с лекота и става обект на онова писане, което не е просто разказване, не е дори писателско писане, а се определя като белетристика...

Доц. Владимир Янев:

...Хуморът при него идва от обстоятелствата, но е преди всичко израз на прикрит лиризъм, на едно въпреки всичко, въпреки тягостите и угрижеността на житейското, романтично световъзприятие. То е резултат на всеотзивчивостта на писателя към съществуващото. Ерудитството на Костурков не е притъпило интереса му към случващото се, дори това случващо се да изглежда познато, незначително, лишено от колорит и изненада. И той го пресъздава с такава заразителна елегична и радостна интонация, че те заставя не само да му вярваш, но и да погледнеш с други очи на това наоколо, на подробностите, на всичкото, което имаш и нямаш за цял живот, та и за още няколко. Така талантливата увлекателна проза създава увлекателен свят. Това е всъщност работата на достойния писател за достойни читатели.

Максими на писателя:

- Аз се родих читател и досега текстовете просто ме радват, без да правя разлика между национални литератури.

-Често казано, Хемингуей, Стайнбек, Селинджър са ми били добри приятели в четенето, без изобщо да ги осъзнавам като американци.

- Струва ми се, че съм превеждал по-често жени-романистки, възхищавам им се, толкова са подредени.

- Аз съм така устроен, че се опитвам каквото правя, да го правя професионално, да го изпипвам, да си свърша добре работата.

- Талант трябва за работа с родния език, да. Но с риск да разочаровам колеги преводачи, ще споделя, че за мен преводът на проза не е изкуство.

- Аз дори не помня най-първите си награди, които много са ме радвали и са ми давали надежда, че от мен ще стане нещо. Винаги помнех, че баба ми, начетена, образована жена, вероятно за да ми спестява разочарования, ме предупреждаваше, че е трудна работа да стана писател.

- Да. Има хора, за които ми се струва, че природата не бива да позволява да дращят. Никога не бих им прочел дращенето.

- Аз съм бил професионален спортист - напълно възможно е да надскочиш себе си. Макар и рядко.