Каба, ама не гайда

"Сценарият" СДС да се обезглави се случи. Той бе провидян отдавна от самия му и.д. председател Борис Марков, уплашен, че може и да не изпълни "поръчката". Обезглавяването стана чрез поредно трайно обезличаване на съюза. "Лека му пръст на СДС, хубав човек беше", "Погребаха СДС, а сега накъде?", "СДС 7.12.1989 - 15.07.2012", написаха покрусени симпатизанти на синята идея във форумите след втория тур на изборите за председател на партията. Това СДС сега ще е като БЗНС-то при комунизма - "партия", която беше приела за своя програмата на БКП, отбеляза находчиво друг.
По-сполучлив от народния коментар едва ли може да се напише. Истина е, че каквото човек сам си направи, никой друг не е в състояние да му стори. Затова положението в СДС днес е твърде каба. Един се тюхка за партията и че младите нямат спомен за великата коалиция СДС, друг кълне Костов, който "е виновен за всичко", трети иронизира девиза на СДС-брокерите, който гласял: "Без коалиция с ДСБ сме с развързани ръце за всякакви комбинации. Кой колко дава?"
Дали някой търси истината за случилото се със СДС е спорно, но всеки добавя щрихи към - за едни провала на Синята коалиция и силното дясно обединение, за други - победата на здравите сили, начело с които следващото НС е постижима мечта, а управлението на държавата е на една ръка разстояние. За цената става дума в коментарите на форумците - Ковачки, САПАРД, Румен Христов, президентът-седесар, за когото не беше важно, че СДС ще умре, важно бе да бъде разрушена Синята коалиция.
Тя обаче още е регистрирана в ЦИК, има парламентарна група в Народното събрание и като нищо може да скокне на крака "пред лицето на страховитата бариера от 4%". Освен това я напусна само СДС-то на Борис Марков и новооглавилия го Емил Кабаиванов. Онова СДС, което си отиде по начина, по който дойде на политическата сцена...
Дали да припомняме тук знаменитата фраза на Тарас Булба: "Я тебя породил, я тебя и убью"? Или не е твърде почтено спрямо Гогол, защото предателството в родния политически живот е изискан стил и обичайна форма на оцеляване.
Конкретният случай е приключен! Две поколения българи просто трябва да забравят мечтите си за обществена промяна.