Къде го стяга чепикът

"Лично аз не разбирам защо управляващите, както и пропагандната машина, която работи заедно с тях, не разбраха, че моето вето беше шанс. Това беше подадена ръка, за да може да се чуят аргументи, за да може да се обясни за какво ще се харчат народните пари..." Това е цитат от вчерашното интервю на президента Росен Плевнелиев пред БНР. Буди недоумение вярата на президента, че негативното му действие - вето на държавния бюджет - е положителна стъпка, т.е. протегната ръка, както се изразява самият той. Твърдението е силно противоречиво в същността си. Все едно работодателят да ви уволни с мотив, че по този начин ви протяга ръка за по-нататъшно сътрудничество. Абсурд. Противопоставянето на това правителство и управляващото мнозинство в НС бе ясно изразено от Плевнелиев още от 14 юни т.г. и той продължи тази линия с налагането на ветото върху актуализацията на бюджета. Това е очевиден и доказан факт. В това му действие няма никакъв шанс за нищо, нито "протегната ръка". Има единствено опит за саботиране на работата на кабинета и подкрепящите го парламентарни групи, с цел други политически партии и обединения - ГЕРБ, Реформаторският блок, да получават допълнителни аргументи в атаките си срещу властта. Това е.
В същото интервю Плевнелиев повдига за пореден път въпроса за енергийната ефективност, който той обяви за основен по време на мандата му: "Кой има интерес да се инвестират милиарди в енергетиката, в нови енергийни мощности? Аз не вярвам това да е българският народ. Българският народ има интерес от саниране на панелките."
Ето къде го стяга чепикът българския президент, бивш строителен министър, бивш строителен предприемач. Не напразно наскоро Бойко Борисов обяви, че би подкрепил заем и от 3 милиарда лева, ако той би бил за саниране на панелките. Просто господата, под маската на загриженост за българския народ, искат строителният бранш да получи огромни средства, включително и от джоба на хората, защото това е неизбежно, за да започне да облепва със стиропор панелните блокове. Това е не просто доходно, а мегадоходно дело. Въпросът е обаче, че българският народ няма нужда изобщо от панелки. Той има нужда от работа, от високи доходи, от възможност да погаси заемите си, за да се измъкне от панелките, а не да седи в тях, докато се срутят от старост, със или без топлоизолация. Това Плевнелиев и Борисов или не го разбират, или не искат да го разберат. Вероятно е второто, едва ли са толкова глупави. Но политиката за повишаване на благосъстоянието на народа иска последователни, логични, разумни и дългосрочни действия. Всичко това, както видяхме, изобщо не може да бъде казано за политиката, която провеждаше правителството на ГЕРБ, министър в което беше и Росен Плевнеленив.