Къде сме ние в геополитическата мъгла?

Трудно може да се обясни защо, но нашите управляващи така и не проумяха старата поговорка, че "когато атовете се ритат, страдат магаретата". И всеки път остават изненадани, когато в крайна сметка се оказва, че сферите на влияние отдавна са договорени и разпределени, крайните противоречия и битки, в т.ч. кървави, са "заметени под килима" и словата за сигурност и взаимноизгодно сътрудничество на даден етап са просто кратък отдих до нови схватки. Въпрос на интереси и наместване на водещи позиции. А "отиграването на топката" между големите на световната политическа сцена винаги става или чрез "високо подаване", дори и позабавено във времето поради изчакване на подходящ момент, или задкулисно с участието на "специалистите".
Помните, че през януари Джон Кери подари на Сергей Лавров при среща в Женева за Сирия два "специални" картофа от щата Айдахо, и то с препоръка да ги използват за производство на водка. Лавров прие подаръка с отговор, че водка от картофи прави Полша, но тези дни намери начин да информира Кери в телефонен разговор, че "подарените му картофи на руска земя не виреят". Бил ги дал в Кубан на някакви фермери и се оказало, че картофеният експеримент не се получил. Това в отговор на

поредната порция натиск

манипулации и заплахи за нови санкции срещу Русия от страна на САЩ и съюзници по всеизвестните причини. Но двамата външни министри не са преставали да си говорят, срещат се едва ли не през ден и никой не се съмнява, че все ще дойде време да се споразумеят, защото другото е война, която светът няма да преживее. Пък и кой ще продължи да преговаря с Куба за решаване на въпроса с ембаргото, взаимноизгодната търговия, в т.ч. достъп свободен до кубинските пури и Варадеро. Няма само европейци да се пекат там, я. Да не говорим, че Рогозин по същото време е в Куба и се договаря за руски инвестиции на Острова на свободата, както го наричахме преди.
Това е онзи фон, на който объркването сред управляващите у нас във връзка с внезапно обявеното в Анкара решение на Путин да спре изграждането на "Южен поток" предизвика тайфун от празноговорене и доказа за пореден път, че не се познава поне историята. Русия е водила много войни срещу Османската империя, голяма част от които само на българска територия. Но България последна, и то доста по-късно от другите балкански страни, се е освободила от османското "присъствие". Някой тези дни го напомни, и то за да подчертае, че геополитиката, в т.ч. дипломацията, е тънка работа, изисква познания и анализи, които могат да "надушват" достатъчно рано сигналите и да насочват действията в национален интерес, ако има желание, усет за това и не е под влияние на чужди внушения. А не да се чувстваме унизени, че Путин в прав текст, и то в Турция, ни отваря очите, че "България е лишена от възможността да действа като суверенна държава", и ни посъветва да "си поискат пари от ЕК, за да компенсират загубите си от печалби". Ами това и направихме.
Премиерът ни отиде при Юнкер "с просьба", а там се разигра поредна порция представление, от което не само не ни се повдигна самочувствието, но и ни накара да сведем поглед. Независимо че "България е велика", а премиерът ни е "близък приятел". Така Юнкер, стар европолитик, запомнен с уменията си да лавира между различни конфликтни интереси,

очерта границите на влияние

на ЕС, използва момента да консолидира Брюксел около идеята за изграждане на общ енергиен съюз, да каже, че ЕС е силен, когато е единен, но и да посочи, че "България не е коригиращ фактор в отношенията с Русия и отношенията Русия/ЕС. Ние ще предприемем и сме предприели всички необходими стъпки, за да гарантираме, че нашите отношения с Русия ще бъдат подобрени". Нищо общо с онези фрази от "стратегия 2020", нали? А как ли звучат на привържениците на анти-"Южен поток", така наречените русофоби, думите на външния министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, че "не е възможно обезпечаването на сигурността в Европа без Русия, а още повече, когато Европа е срещу Русия", и още - "желаещите да поставят Русия на колене в икономическо отношение правят сериозна грешка, като си мислят, че това ще доведе до по-голяма сигурност в Европа"? В случая той е основният съюзник на Меркел в Германия, без да се изпада в подробности дали тези думи са прозвучали след пресконференцията на Путин преди дни, която цял свят проследи с впечатляващо внимание. Според западните медии.
Впечатляващо беше и старанието на нашия премиер в Брюксел след преименуването на "Южен поток" в "Турски", независимо от мисли в стил "късно е, либе, за китка". Доста объркано, но затова пък искрено са прозвучали думите му в смисъл, че България не иска да е проблем в очите на Русия, защото това би се отразило катастрофално върху сринатата българска икономика. А признанието, че

страната ни е най-бедна в Европа

заради санкциите срещу СФРЮ, а сега ситуацията се усложнява и поради конфликта с Русия, направо може да разплаче доста българи. Още повече, че е имало и допълнение в смисъл, че България не може да изнася на европейските пазари и зависи много от руския пазар и руските туристи. Някои веднага ще кажат "е оти ги ручахме жабетата тогава", но това със сигурност няма да са действащи български политици. Защото те добре знаят, че не само външни сили са виновни за нашия хал.
Тъжното в тази ситуация е, че не само "Южен поток" на този етап ни заобикаля. Каквото и да ни говорят, с каквито и "хъбчета" да ни омайват, китайските пари за Източна Европа също са на път да ни прескочат. Поне що се отнася до изграждането на магистрала Будапеща-Белград-Скопие-Атина. Това е една от договорените китайски инвестиции на големия форум в Белград в периода 16-18 декември, където 16 страни от Централна и Източна Европа се събраха заедно с Китай на трета среща на върха под мотото "Нов мотор, нова сила, нова платформа". След 28 години за първи път китайски премиер, Ли Къцян, е в Сърбия, и то на среща, превърната в традиционна, защото след Варшава и Букурещ, Белград се явява трамплин в китайската политика за инвестиции и износ с цел раздвижване на китайската икономика и поставянето на наличните милиардни китайски капитали в движение за придобиване на повече печалби. Централна и Източна Европа са подходящи, въпреки опасенията, че всъщност печели само азиатският експортен гигант, т.е. Пекин, а някои твърдят, че така Китай има идеята да противопостави европейските държави една на друга, като заобикаля Брюксел.

Причините са икономически

а бившите социалистически страни все пак не са Африка, нали? Поне така каза и Путин в онази своя пресконференция, когато ставаше въпрос за напредването на САЩ и ЕС в посока тези региони. Примамливи са, няма спор.
У нас вместо подробности от Белградския форум дни наред ни занимаваха с ареста на някакви българи, които като привърженици на нечута забранена в Китай организация решили да протестират точно там. Отново права на човека, ама мостът над Дунава в сръбската столица е построен изцяло с китайски средства и специалисти и на практика увеличава прираста на цялата комшийска икономика. Да не говорим, че подобрява достъпа до целия Балкански регион. Нещо някой да каже за прословутия Коридор номер 8 или нещо по-конкретно за договорена българска част от обявения китайски инвестиционен фонд от 40 млрд. дол. за тези държави? Всяка от тях е представила оферти за големи проекти в сферата на инфраструктурата, защото това е проблем за региона ни. Видно е обаче, че са предпочетени проекти, които свързват държавите. Като жп мост между Белград и Будапеща, автомагистрали в Черна гора, връзката Белград-Сараево и, разбира се,  ядрени реактори в Румъния.

Къде сме ние?

Както обикновено, ние се мятаме от единия полюс на другия и все не успяваме да намерим онова колективно съзнание, което да ни доведе до обща кауза и единно решение в общ, в национален интерес. А уж се научихме, че никой друг няма да се погрижи да ни реши проблемите, ако самият няма полза. Все пак в Белград, при 1350 участници и 1100 журналисти, е взето решение за сформиране на смесен икономически комитет Китай/страните от Централна и Източна Европа със седалище Варшава. Дано успеем да защитим свой дял от китайските инвестиции, които ще се насочат към региона, защото този показател нещо отбелязва затихващи функции у нас напоследък. Имаме и обещанието на Жан-Клод Юнкер да даде възможност България да се възползва максимално от инвестиционния план, който той представи на 26 ноември в Страсбург, и то така, че страната ни "да бъде между първите на опашката, когато той стане реалност". Един вид енергийната зависимост на България да се разглежда като приоритет, т.е. ние сме в сферата на влияние на ЕС на геополитическата карта, казва Кристалина Георгиева. Нали това беше цивилизационният ни избор?
 Можем да считаме, че ЕС заяви своята ангажираност с България, а ние му предоставихме правото да преговаря от наше име с Русия, т.е. споделихме суверенитет. Но в кризата, санкциите, случая "Южен поток" и Украйна, която катализира всички тези процеси, ЕС не изглежда много единен. Понасяните загуби и възможността Турция да стане енергийният разпределител за Европа някак разконцентрират усилията за единство и националният егоизъм избуява без свян. Дано и този път не се загубим в мъглата, защото май не можем вече да разчитаме и на традиционните  "братски чувства" в името на принадлежността към една вяра и един етнос. Каквото сам си направиш, никой не може да ти стори.