05 Март 2021петък00:25 ч.

Българското правителство очаква вече доста дълго поредната двустранна среща, която трябва да се проведе в Скопие. До парламентарните избори у нас обаче едва ли ще има сериозно раздвижване по темата...

ГЛОБУС

Как да си поискаме от Македония?

Следващото правителство трябва да потърси други подходи към Скопие, за да излезем от тупика и защитим националните интереси

/ брой: 37

автор:Георги Георгиев

visibility 745

В една от популярните книги по приложна психология: "Мъжете са от Марс, жените - от Венера", авторът Джон Грей пише: "Искането на любов и подкрепа е от съществено значение за успеха на всяка връзка, на която наистина държите. Ако желаете да получите, трябва да поискате." 

Звучи банално, но е вярно. В случая с Република Северна Македония (РСМ), докато още чакаме новия кръг от правителствени преговори, перифразата би звучала така: Как да си поискаме от Скопие, за да получим онова, което е изгодно за нашите национални интереси и не натиква в ъгъла опонента ни. 

Нашето максималистко искане от македонците, сформулирано малко по-общо и грубо, гласи, че те трябва да приемат/подпишат двустранен задължаващ ги документ, който да гласи, че преди 1944 г. историята им е част от българската история, езикът им е една от трите писмено-регионални норми на българския език, че се отказват от антибългарската пропаганда за вътрешна и външна употреба и че нямат претенции към земята ни и за малцинство на наша територия. Тази позиция не само отговаря на историческата истина, но и се споделя най-широко в българското общество. 

Според актуалните слухове в РС Македония, някои от по-горните искания били залегнали в тайно предложение за анекс към Договора за добросъседство от 2017 г., който включвал 12 точки и чието подписване щяло да отпуши започването на преговори за членство на Скопие в ЕС. Опозиционният печат клейми управляващите, че криели анекса от София. Те отричат. В българската столица също цари мълчание по темата. Впрочем правителството на Зоран Заев вече обяви, че няма да подписва по принцип такъв анекс към договора от 2017 г.

Защото. Северномакедонската максималистка позиция гласи, че българите трябва да си гледат работата и тая няма да я бъде. Нито с нацията им, нито с езика им, нито с идентичността им. "България трябва да разбере, че ние имаме суверенно право да определяме и да се чувстваме като македонци, които говорят македонски...", каза наскоро Заев, и обяви българската позиция за анахронична, безпринципна и противоречаща на международното право. Разбира се нищо в международното право не ни задължава да застреляме в слепоочието миналото и историята на българския народ. Част от който много вероятно са и прадедите на Заев.

Ние обаче сме в тупик. 

Нито България е в състояние да накара РС Македония да изпълни всичките й искания, защото това би означавало тя да загуби смисъл за съществуване, доколкото черпи идентичност от скъсването на връзките с българския си корен, нито РС Македония може да накара България да я пусне безрезервно в ЕС, като сама си отсече корена върху който се крепи националната й идентичност. При това България изглежда в момента в по-слаба позиция, макар уж да държи коза на ветото за началото на преговорите с ЕС. 

Работата е там, че както вече стана добре известно, България поне публично няма поддръжници на своята кауза в Евросъюза. Там не разбират нашите мотиви за ветото. И не само в ЕС. Нито САЩ, нито Русия могат да бъдат наричани поборници за българската кауза в Македония. Нас не ни разбират и това не е от днес. Скопие има своите влиятелни адвокати и създавайки успешно образа на жертва на българската "безпринципност" (по Заев) печели нови поддръжници за каузата си в ЕС. Например в началото на февруари, в подписана от външните министри на Чехия и Словакия статия в брюкселското електронно издание "ЕЮ Обзървър", директно бе посочено: "Европейският съюз няма задача да определя кой е прав и кой е крив по въпроси, свързани с историята, езика и националната идентичност." И за да няма неясноти: "Неприемливо е вменяването на задължение към Северна Македония да поправи твърдените погрешни интерпретации на историята". 

Любопитно, но представителите на централноевропейските държави не бяха забелязани наяве да имат нещо против, когато Гърция изнудваше години наред Македония да си смени името, именно поради "въпроси свързани с историята", когато ставаше дума за нейното членство в НАТО. И тук опираме и до друг важен въпрос, който беше поставен в българските медии - Защо София не отправи възраженията си още когато Скопие кандидатстваше за Северноатлантическия пакт? Отговорът лежи на повърхността. Тогава ставаше дума за нещо, което е прерогатив на Съединените щати. Те искаха Македония в НАТО, ръководени от техните национални интереси, които представят и за глобални. Правителството на Бойко Борисов не реагира тогава, защото противопоставянето му на волята на САЩ би било твърде нездравословно за него. Същото важи и за уважаемите чехи и словаци. 

По същата причина София не прояви настъпателност и не постави на дневен ред проблемните въпроси и през 2017 г., при подписването на Договора за добросъседство, който всъщност бе елемент от разчистването на пътя на РС Македония пред НАТО. Поради това този договор е толкова беззъб. Той удовлетворяваше други амбиции и интереси. Не напразно американското посолство в София бдеше като майка-орлица над него докато го подпишат. След което САЩ рязко загубиха интерес към българо-македонската проблематика. "Мавърът свърши своето дело, мавърът може да си ходи".

Именно в 

обслужването на американския интерес

а не на българския, на македонското направление се крие и - много меко казано - основния упрек към сегашните управляващи. Ако сега има нещо наистина опасно за българската позиция спрямо Скопие, то е не толкова в неразбирането на нашата позиция от страна на другите страни-членки на Евросъюза, колкото в привличането на американците за съюзници на северномакедонците. Практиката показва, че САЩ имат доста сериозни лостове за въздействие върху българския политически елит. Въпросът е в това доколко новата демократическа администрация в Белия дом ще иска да засилва ролята си в т.нар. Западни Балкани или ще остави бъдещето им изцяло в ръцете на Брюксел. Мненията сред експертите тук са разделени. 

Ако бъдещето на региона бъде оставено в ръцете на западноевропейците, то това би означавало преди всичко търсене на опора и отправяне на апели към Германия, като страната с най-големи интереси в региона. Много интересно, но през последните дни се появиха интересни твърдения за "германската връзка". 

Миналият четвъртък скопското електронно издание "МКД" публикува интервю с лидера на Нова социалдемократическа партия Тито Петковски, който твърди, че България, която е слаб икономически и политически член на ЕС, не би имала смелостта да блокира преговорите на РСМ с ЕС ако няма подкрепата и съгласието на Берлин. "Германия всъщност не подкрепи Македония и на практика застана зад България в спора. Когато българският външен министър Екатерина Захариева казва, че България не е сама в причината за спора с Македония и че зад нея стоят други държави от ЕС, тя всъщност има предвид първо Германия", предполага Петковски. 

Идеята, че България върши 

"черната работа" на Германия

която си трае отстрани, изглежда унизителна за нашата страна, но не е лишена от логика, макар и твърденията на Петковски да са голословни. Евросъюзът е уморен от разширяването и това не е нещо ново. Приетата методология на ЕК през 2019 г. за кандидатстване нарочно бе усложнена по настояване на Франция, специално за страните от Балканите, които искат да влязат в ЕС. Самият Петковски цитира изследване, според което половината французи не искали ново разширяване на ЕС. Още след приемането на Хърватия през 2013 г. германската страна заяви, че ще бъде сложена пауза в приемането на нови страни-членки и тя продължава и досега. 

ЕС има да решава много сложни въпроси - как да се справи след напускането на Великобритания, как да сплоти останалите страни членки в атмосфера на евроскептицизъм. Брюксел се чуди как да обуздава държави като Полша и Унгария, които поставят условия и постигат определени резултати - за справка последния бюджет на съюза. ЕС трябва да е се бори с призрака на отцепничеството, с призрака на национализмите, които бродят осезаемо по континента, с реалния ръст на авторитаризма и всичко това в условията на враждебно обкръжение, което май само откъм Северния полюс не заплашва бедните европейци. 

И сега, в замяна на богата, силна и демократична Великобритания, съюзът трябва да бъде попълнен с бедни, слаби, с недоразвити институти държави, с видими демократични дефицити, претоварени с

исторически проблеми със съседите си

Защо? Само защото някога е дадено в съвсем други условия едно обещание?

Тази умозрителна картина се крие зад думите на македонския политик, но реалността ни дава други примери и ние трябва да се съобразяваме с тях. А те сочат, че Германия не одобрява българската позиция. През ноември м.г. германският министър по европейските въпроси Михаел Рот каза, че: "Процесът на присъединяване не трябва да се превръща в заложник на двустранни отношения." Това беше пряко насочено срещу България. В германската преса също не ни жалят. Кореспондентът за Балканите на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Михаел Мартенс саркастично коментира българската позиция: "Според него (българското правителство - б.а.), македонците са "измислена нация" - за разлика от българската нация, която в София явно смятат за дарена от Бога, паднала от небето или възникнала в резултат от осмоза." Разбира се, на г-н Мартенс трябва да му бъде напомнено, че когато в земите на днешна Македония са говорили и писали на български език, и са творели българска книжовност, неговите нотабилни предци са говорили на немски само с конете си. Ако са имали такива като Карл V. 

Така или иначе, българското правителство едва ли ще бъде в състояние вечно да спира Скопие по пътя му към ЕС. Все пак ние сме обект, а не субект на международната политика. Със сигурност обаче движение по темата няма да има до парламентарните избори у нас и сформирането на нов кабинет. Признават го и македонците. Но това ще дава възможност на Борисов и партньорите му от ВМРО да се хвалят с патриотарска политика, друг въпрос е доколко изобщо ще им помогне.

Дори в ЕС да има 

притворство спрямо членството 

на останалите балкански страни, то ще продължи по всички закони на жанра, т.е. в един момент ще започнат преговори, които да се точат безкрайно мъчително. Турция може да ви разкаже как се прави. 

Това поставя пред следващото ни правителство сложна задача - да излезе от сегашния тупик и да разреши началото на преговорите, но в същото време да осигури националните интереси, като защити миналото ни и едновременно това бъдещето ни. Явно е, че няма да стане без компромиси. Те могат да бъдат всякакви, но не и засягащи българската история. 

И най-важното. Двустранните българо-македонските отношения под една или друга форма ги е имало далеч преди ЕС и НАТО и със сигурност ще ги има и далеч след тях. В момента голямата сложност, е че се опитваме да решим проблем, който е вписан в други проблеми, на външни за България и РС Македония сили. Никога няма да имаме съществен резултат в двустранните отношения ако ги пречупваме задължително през призмата на "възпирането на Русия на Балканите" (по версията на Държавния департамент) или през обещанието от 2003 г. на Брюксел, че всички страни от Балканите ще бъдат в ЕС. Когато в отношенията между две лица се намесва трето, резултатът винаги е отрицателен. 

Омбудсманът поиска прозрачно отчитане на парното

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 44

С голямо зъкъснение тръгват пари към средните фирми

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Българската икономика е най-слабата в ЕС

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

Зоран Заев получи вот на доверие

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 44

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 108

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ