Как не станах архонт

Благовест Митков

Седим с отец Герасим в манастирската магерница и пием мека манастирска ракия с четиридесет билки. По някое време отец Герасим изпадна в размисъл.
- Какво си се замислил, отче? - питам го.
- Мисля си, чадо, как и ти да се сдобиеш с архонтска титла...
- Ти майтап ли си правиш, отче Герасиме? - попитах го.
- Защо да си правя майтап?! - вдигна рошавите си вежди отецът. - Като гледам какви люде станаха архонти... Ти мигар си по-недостоен от тях?! В Бога вярваш ли? Вярваш! Православен ли си? Православен си! Дарения на църквата правиш ли? Правиш!
- Какви дарения?! - учудено го погледнах аз.
- Как какви? - разпери ръце отец Герасим. - Колкото пъти си дошъл при мен, все си ми донесъл по нещо. Кога кутия чуждоземски цигари, кога шише чуждоземска мастика. Ей и сега - мазило за лумбагото ми донесе...
- Малки са тия дарения, отче! Много са малки... Не стигат за архонтство...
Той назидателно вдигна показалец:
-Ааа, не така, чадо! Да ти припомням ли Светото евангелие от Марка? "И седна Исус срещу съкровищницата и гледаше как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч един кодрант. Като повика учениците Исус им рече: "Истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше..."  Та и ти така, чадо... Не, ще те направя аз тебе архонт, та каквото ще да става! - инатчийски повиши глас отецът. - Ако не те направя архонт, ей на - тая брада, обръсвам я!
От жегата ли в магерницата, от що ли, но явно този път билковата ракия го бе ударила в главата по-рано от обичайното.
- Сакън - рекох, - отче Герасиме, не пипай брадата! Има две много важни причини, поради които не можеш да ме направиш архонт!
- Изречи ги, да ги чуя!
- Ами, за да ме направиш архонт, първо  трябва да си митрополит и второ - аз трябва да съм милионер! А нито ти си първото, нито аз съм второто!
- Брех, верно, мама му стара, прости ми, Господи, сквернословието! - удари се с длан по коляното отецът.
После отвори още едно шише от билковата и предложи докато пием, да мислим - как той да се сдобие с митрополитски сан и как аз да се сдобия с първия си милион. Пихме, мислихме, пихме, мислихме, но не даде Бог да измислим нищо... Та по тая причина още не съм архонт.