КАК ОСТАНАХ БЕЗ ПОДАРЪК

Написах аз писмо до Дядо Коледа и го занесох в пощата. После седнах под елхата и зачаках подаръците си. Е, не точно под елхата, а на масата. И не толкова чаках, колкото се черпехме с приятели и роднини. Както и да е.  

Когато празниците изтекоха, а аз станах от леглото и прогледнах - под елхата имаше само окапали иглички от хилавото дръвче, една-две каси празен амбалаж от ментетата, които изпихме, а подаръци йок!

Седнах и написах ново писмо:

"Уважаеми Дядо Коледа, 

Тази година останах без подарък - под елхата нямаше нищо! Ти едничък ни остана да ни донесеш малко радост, да не искаш да ти връщаме пари и да нямаш забележки към нас ката ден. Възмутен съм, на какво прилича всичко това! Или е истина, че Дядо Коледа няма!"

Отговорът пристигна светкавично.

"Драги господине, пишеше в него, получихме вашето писмо с желанията ви за подаръци, които искахте да оставим под елхата в празничните дни.

Първо - списъкът с вашите желания е неестествено дълъг. Искате да ви намеря работа, да изплатя всичките ви задължения по кредити и лизинги към банки и разни други организации и хора. Желаете да получите нови дрехи, да оправя покрива на къщата ви, защото капе, да застраховам автомобила ви и имуществото ви срещу пожар и други бедствия, да оправим зъбите ви и да ви дадем оръжие за самозащита. Искате да получат подаръци децата ви, съпругата ви, роднините ви и вашите приятели. Желаете още и да живеете спокойно и честито, да имате работа, да спите нормално, да не ви боли глава рано сутрин, и да имате в джоба си пари всеки ден. Настоявате да получите нормален живот, да ви управляват политици, които са нормални, държавата ви да стъпи на крака, светът да е добър, а животът ви - песен.

Вашите искания надхвърлят всичко нормално, което до днес сме чули и видели. Ако тръгнем да изпълняваме желанията ви, половината от хората от нашия предълъг списък ще останат без подаръци за дълго време. Ние нямаме нито време, нито ресурс да се ангажираме с хора като вас. 

От друга страна - ние много внимаваме с подателите от вашата страна. Вие приемате приказките и щедрите обещания, които всеки истински или литературен герой ви дава всеки ден, за готови дарове. Вие безусловно приемате, че всичко ви се полага, желанията ви се сливат и вие направо не знаете в миналото ли живеете, в настоящето ли пребивавате или бъдещето е истинското ви спасение. Вашият идеал е все нещо такова - ни риба, ни хайвер, ни скъпо бельо, ни трабант, ни кон, ни кюлче злато, ама да е нещо по-така. Явно при вас спецификата е друга. 

Вашето писмо с всичките ви желания за дарове трябва да го адресирате не до Дядо Коледа, а до Господ-бог. Той единствен има силите да изпълни всичките ви или поне по-важната част от вашите желания. Разбира се, важно е да го убедите, че светът трябва да бъде направен по ваш образ и подобие. С уважение..."

Глупости на търкалета!

Какво друго да си пожелае човек освен нормален живот! Е, и още един-два детайла, хайде - дузина да са, ама чак пък целият свят да се преобразява заради мен... 

Язък за марките, за разходите и за чакането под елхата! Егати и празника!

Къде да търся сега адреса на Господ?