Как "разузнавачът на Ориента" стана откривател на България

Лилавите, винените и белите цветове на люляците всяка година превръщат Ловеч в цветна градина. Старите къщи в Етнографския комплекс, музеят на Васил Левски, величественият му паметник над града, Ловешката крепост - гледката е приказна!
Ловеч е бил красив и някога, когато го видял  Феликс Каниц. Австро-унгарският пътешественик, археолог, етнограф, географ и художник го посещавал, изучавал, проучвал и описвал. Той се влюбил в златния "Алтън Ловеч", който в Турската империя наричали "Лофча". По-късно ловчанлии правят Феликс Каниц свой почетен гражданин, но той има големи заслуги за цяла България, за другите страни на Балканите.
Феликс Филип Емануел Каниц е роден на 2 август 1828 г. в град Обуда (Будапеща) в семейството на богат еврейски търговец. 14-годишен остава сирак. Учи литография, история на изкуствата във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Париж. Когато във втората половина на ХIХ век в целия Балкански полуостров размириците се засилват, той започва своите изследователски пътувания из Босна, Херцеговина, Черна гора, Далмация и написва своите "Пътни скици от Босна и Черна гора". След обиколката из Сърбия се раждат трудовете му "Римските находки в Сърбия" и "Византийски паметници в Сърбия".
Научните му съобщения го правят член на Императорската кралска академия във Виена, член-кореспондент на Географските дружества във Виена, Берлин, Дрезден, Санкт Петербург. От 1878 г. е съветник на император Франц Йосиф, който  финансира обиколката му в Южна Сърбия и тогава Каниц установява контакти и с българите. Открива "един народ, изнемогващ в условията на политическо и верско робство, притежаващ огромни ценности, които крие в себе си".
Пише така: "В Европа мислят за българите, че са ленив, назадничав и изгубен народ. Аз пък, за най-голямо мое удивление, намерих един народ с гъсто населени градове и села. Жителите по градовете се занимават с разни специални занятия, като в един град правят само пафти и ножове, в друг изработват само метални и златарски произведения, занимават се с грънчарство и резбарство, а в трети тъкат ленени платове, килими, гайтани и пр."
Феликс Каниц посещава 18 пъти България, преброжда всяко нейно ъгълче и в резултат на  проучванията му на българските земи се раждат неговите уникални трудове с исторически, етнографски, географски характер. Започва с поредица от статии за България, а в трите тома "Дунавска България и Балканът" той описва българските земи, открива античните ни градове Рацинария (дн. Арчар), Никополис ад Иструм, Никюп, старите български столици Плиска, Преслав. Пръв оповестява Мадарския конник, Боянската черква. Затова се смята за баща на прабългарската и българската археология.
Каниц илюстрира видяното, скицира, рисува, прави и подробна географска карта на България с обозначени 3200 селища, крепости, 35 манастира. В 1876 г. тази карта му донася златен медал на географски конгрес в Париж, а по-късно и орден "Св. Анна" с брилянти от император Александър Втори, защото е използвана от руското командване в Руско-турската война през 1877-1878 г. Петдесетте му карти на България, Сърбия, Румъния са използвани и от Великите сили на Берлинския конгрес през 1878 г., когато са определени границите на държавите на Балканския полуостров.
Симпатиите на Феликс Каниц към българите се раждат още с първите му посещения у нас. Те се чувстват в неговите творби, остават и в неговата душа до последния му дъх. Той обикаля България във времето, когато с пълна сила се разраства борбата за църковно-национално освобождение. Определено застава на страната на привържениците за идеята да бъдат създадени българско училище, българска църква и българска самостоятелност.
Капиталният му труд "Дунавска България и Балканът" представлява исторически, географски и пътни студии от годините 1860-1879. За първи той прави цялостни оценки за историческата стойност на българския народ и когато книгата излиза от печат в 1875 г. е посрещната от европейската общественост с голямо внимание и подчертан интерес. Тогава Феликс Каниц си спечелва определенията "Разузнавач на Ориента", "Колумб на Балканите", "Откривател на България".
Ето как Феликс Каниц определя българите: "Това е най-ценният народ, като единствен земеделски и занаятчийски народ тук. Той притежава големи умствени заложби. В сравнение с турците българите са много трудолюбиви и способни". Като подчертава вродените способности у българите, като вижда сградите и мостовете, които те строят, той предрича, че те "ще бъдат индустриален народ".
След срещата си с Кольо Фичето, след като е видял неговия мост на Бяла, Каниц заключава: "Какво би станало от този много способен народ, ако би имал технически училища!"
Възхищението на етнографа Феликс Каниц към художествените произведения на нашия народ, към красивите му носии, килими, черги и тъкани платове се вижда в неговите скици, рисунки и оценки, които го правят "баща на българската етнография". За него "българите имат голям усет към форми и цветове, а изделията им от сребро, желязо, дърво, както и килимите им, са превъзходни и прочути по своята художественост".
Когато Феликс Каниц издава след Руско- турската война третия том на "Дунавска България и Балканът", председателят на нашето Велико народно събрание Екзарх Антим Първи му изпраща телеграма, смятана от учения за най-скъпото в живота му: "Представителите на българската нация, събрани в старата столица на българските царе, описана така добре от Вас, за да поставят основите на самостоятелното и политическо съществуване на новото Княжество, използват тази възможност, за да изразяват сърдечната благодарност на народа за Вашите етнографски, географски и исторически постижения".
В последните си години археологическите и географските проучвания на Феликс Каниц са отразени в тритомното съчинение "Кралство Сърбия и сръбският народ", което излиза след смъртта му. В него е отбелязано, че населението в Пирот се чувства българско и там жителите се назовават българи! За именития изследовател населението на Македония е българско. Той изнася факти, с които доказва колко повече са българските училища в Македония, отколкото сръбските в Косово. Езикът на македонците, според Каниц, принадлежи към западния диалект на българския език.


За благодарност - почетен гражданин на алтън Ловеч   

Ловчанският учен д-р Параскев Стоянов, роден в Румъния и завършил медицинското си образование в Западна Европа, работи няколко години като лекар и общественик в Ловеч. Той си служи с девет езика. Влиза в усилена кореспонденция с Феликс Каниц. Д-р Стоянов решава да преведе и издаде тази част от съчинението на Феликс Каниц "Дунавска България и Балканът", която се отнася  за Ловеч. Ученият му изпраща писмо, което става предговор на книгата.
Каниц описва борбите на ловчанлии за освобождаване, също боевете в Руско-турската война около Ловеч. Разказал е Феликс Каниц и за своите изследвания за училищата, учителите, занаятите, черквите в града.
През 1902 г. д-р Стоянов му съобщава, че музеят в града ще носи неговото име, а Общинският съвет в Ловеч го е избрал за свой почетен гражданин и наименува улица в града на негово име.
На 8 август 1902 г., на своята 73-годишнина, Феликс Каниц благодари на д-р Стоянов за тържествата, отбелязали рождения му ден, на Народното събрание, министерствата, читалищата, библиотеките, Университета, вестниците и нарича себе си "най-младият гражданин на Ловеч".
Д-р Стоянов отбелязва в писмо до възрастния учен, че той е направил "една голяма услуга за България и за нейното освобождаване, като е обърнал внимание на Европа върху прелестите и страданията на България", а що се отнася до Ловеч, "едва ли някой ловчанлия е изучил тъй основателно историята на чудния някогаш "алтън Ловеч"!
В отговора на Феликс Каниц той изразява своята обич към града и жителите му и пише, че вижда колко се е изменила някогашната чисто ориенталска физиономия и колко за последно време се е "озападил" градът. 
Добрите думи за българите, хубавите оценки на Феликс Каниц за нашия народ нима се отнасят само за миналото ни? Къде се дянаха онези българи, онази България, в които се е влюбил Феликс Каниц?!
          

Знаменитият труд на Феликс Каниц "Дунавска България и Балканът". На корицата - Белоградчишката крепост, акварел от автора

Статуетката "Ловешка крепост", символичният ключ и значката, връчвани на удостоените със званието "Почетен гражданин на Ловеч"

Осъдени въстаници на път към бесилката (илюстрация от книгата)