Как Румъния победи канадска фирма за добив на злато

Румъния няма да плаща никакви компенсации на регистрираната в Канада минна компания Gabriel Resources, заради спирането на проекта за добив на злато в румънския древен район Рошия Монтана в Трансилвания. Това реши Международният център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон (ICSID), пише Romania Insider, цитирайки изявление на местните власти.
Съдебното решение идва почти девет години, след като Gabriel Resources заведе делото си срещу Румъния в ICSID, и до голяма степен то е неочаквано. Висши политици в Букурещ, включително премиерът Марсел Чолаку и министърът на финансите Марсел Болос наскоро предположиха, че страната им може да бъде принудена да плати около 2 милиарда евро компенсация на Gabriel Resources, според G4Media.ro.

Комплексът съдържа едни от най-големите залежи

на злато в Европа. Всъщност, канадската компания искаше компенсации до 6.7 милиарда долара. Минималната сума, с която щеше да се задоволи беше еквивалентът на инвестициите, извършени за проекта за добив на злато в Рошия Монтана, възлизащ на около 1 милиард долара. Можеше да се стигне и до споразумение, което обаче щеше да принуди Румъния да позволи на Gabriel Resources да продължи проекта за добив на злато.
ICSID отхвърли всички искове, подадени от Gabriel Resources, като дори нареди на канадската компания да възстанови на Румъния арбитражните разходи от 1.43 милиона долара, както и част от съдебните разходи, възлизащи на около 8 милиона евро. Румънската държава беше представлявана в този случай от местната адвокатска кантора Leaua Damcali Deaconu Paunescu - LDDP и от швейцарската фирма LALIVE SA.
"Борихме се за Румъния, защото беше несправедливо всеки служител и пенсионер на тази страна да бъде наказан за грешките на политици, които действаха срещу интересите на страната. Благодаря на екипа от адвокати, които представляваха Румъния с професионализъм, почтеност и чест. Румънците не трябва да страдат заради решенията на някои премиери, които поставят личните си интереси над националните", коментира в официално изявление пред медиите румънският премиер Марсел Чолаку.

Кратка история на спорния проект

Историята на проекта за добив на злато в Рошия Монтана започва през 90-те години на миналия век, когато канадска компания, основана от румънския бизнесмен Франк Тимиш - Gabriel Resources, получава правото да изпълнява проекта в съвместно предприятие с румънската държавна компания Minvest Deva. Gabriel Resources притежаваше 80% от проекта, а румънската държава имаше миноритарен дял от 20%.
През 2000 г. Gabriel Resources проведе геоложко проучване, което изчисли, че около 330 тона залежи и 1600 тона сребро могат да бъдат извлечени от минния проект Rosia Montana, кръстен на едноименния румънския планински район. Оценките се основават на използването на цианид в процеса на екстракция.
През 2005 г. проектната компания Rosia Montana Gold Corporation (RMCG) подаде проучване за въздействие върху околната среда за проекта. През 2007 г. Министерството на околната среда спря процедурата за издаване на екологично разрешение, за да може проектът да продължи.
През 2011 г. висши румънски политици, включително премиерът Емил Бок и президентът Траян Бъсеску, заявиха, че договорът с Gabriel Resources за проекта трябва да бъде преразгледан. Те бяха недоволни от икономическите ползи, които Румъния трябваше да получи от минния проект.
През 2012 г. социалдемократът Виктор Понта пое премиерския пост и проектът отново беше блокиран. След парламентарните избори през 2012 г. правителството започна предоговаряне на проекта. Понта обаче не пожела да поеме отговорност за одобрението на проекта и поиска от парламента да гласува т. нар. "Закон за Рошия Монтана".
След големи улични протести в Букурещ и други големи градове, румънският парламент гласува за замразяването на проекта през ноември 2013 г., като Камарата на депутатите потвърди решението през юни 2014 г. През юли 2015 г. Gabriel Resources започна арбитражно дело срещу Румъния в ICSID.
През 2016 г. правителството на премиера Дачиан Чолош подаде искане за включване на местността в списъка на ЮНЕСКО. През 2021 г. древният златодобивен комплекс в Рошия Монтана, отдалечено място в планината Апусени в Западна Румъния, официално е добавен към Списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и Списъка на световното наследство в опасност. Решението слага край на всякакви шансове за възобновяване на златодобива в района.

Money.bg

У нас "Дънди Прешъс" отчита рекорден добив

Базираната в Канада Dundee Precious Metals обяви, че нейната българска мина "Ада тепе" в Крумовград е доставила рекордните 33 800 унции злато през третото тримесечие на 2023 година. През деветте месеца до септември обектът е произвел общо рекордните 99 000 унции злато.
Другата българска мина на компанията се намира в Челопеч и е изкарала около 120 000 унции злато през първите девет месеца на тази година. А в периода юли-септември - 40 300 унции злато.
Производството на злато в двете мини се очаква да достигне между 270 000 и 315 000 унции за цялата година, а производството на мед се очаква да бъде между 30 и 35 милиона паунда по предварителни оценки.
Цифрите недвусмислено показват, че златото остава магнит, който носи рекордни печалби, които чужденците изнасят зад граница. А какво печели страната ни?!

Сърбия ще добива злато и мед на 25 км от границата с България

Сръбската минна компания Zijin Mining doo Bor е подала искане за вземане на решение относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда на проекта за експлоатация на минерални находища от мед и злато в мина Чукару Пеки. Долната зона на мината съдържа 16 мегатона мед и 333 тона злато.
В документа, изготвен от Dvoper doo Белград и Института по минно дело, се напомня, че проектът на горната зона на мината е завършен и пуснат в експлоатация в края на юни 2021 г., пише Ekapija.
Твърди се, че долната зона на мината се състои от порфирови скали с рудно тяло с огромни размери и суровини, в които съдържанието на мед в рудата надвишава 0,30%, в размер на 2049,55 Мт, с количества мед от 15,70 Мт, средно съдържание на мед в рудата 0,77% и придружаващото съдържание на злато в размер на 332,64 т, със средно съдържание на злато 0,16 грама на тон.
Проектът на долната минна зона включва изграждането на подземен рудник, съоръжение за преработка на рудата и депониране на отпадъчни скали на повърхността, странични съоръжения като вентилационна система, система за прахоотвеждане, команден център и склад, съоръжение за доставка и разпределение на електрическа енергия, водоснабдителна и канализационна система, комуникационна система и съоръжение за опазване на околната среда, пише в проекта.
В него се допълва, че експлоатацията на долната площадка ще се извършва под земята. Очаква се производството да започне през 2024 г. Общият производствен цикъл на мината ще бъде 41 години, като в същото време експлоатацията на горната площадка ще бъде завършена през следващите десет години.
Крайният продукт на мината ще бъде меден концентрат. Посочва се, че качеството на медния концентрат е добро (21%) със съдържание на злато от 2,42 г/т до 4,41 г/т.