
Акцент
Как се преподаваше в България преди?
По време на часовете по религия научавахме това, което в днешното време се определя като човешки ценности
/ брой: 160
Александър Ченгер*
Възрастовият профил ми дава възможност да споделям становища по общественозначими прояви в три форми на държавно устройство: Царство, Социализъм и Парламентарна република.
Прогимназиалното образование завърших през 1947 година в училище „Йордан Йовков” - Княжево, с класен ръководител госпожа Баръмова, за която в хода на годините прецених каква учителка е била. Още от първия час започна
да формира мисленето ни
защото едва смогнали да свързваме сричките в думи, тя ни даваше домашни упражнения - всеки от нас да прочита по една страница от „Нещастна фамилия” и в следващите часове да разкаже пред класа прочетеното. „Нещастна фамилия” е първата оригинална българска повест, написана от духовника и политик Васил Друмев през 1860 година, в която разказва за битуването на българското население под османско владичество. Разкази, от които моето поколение си изгради отношение за „османското присъствие” в страната ни.
В учебните часове госпожа Баръмова, убедена, че детството е времето, когато се развиват морални качества, емоционална интелигентност и
способност за съпричастност
ни задължаваше да прочитаме, запаметяваме и разказваме в час страници от произведения на родни автори: Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и други творци, оставили златна диря в литературното ни наследство.
За следващата степен на образование ни пое като класна госпожа Михнева, която продължи подхода на Баръмова с още по-големи изисквания, разширявайки кръгозора ни към различни сфери на познание. При завършването на всеки даде наръчник „Как да се държим в обществото”, който се оказа незаменим атрибут в хода на израстване и интегрирането ни в професионалните и личностни сфери на живота.
Заниманията по физическо се ръководеха от госпожа Яранова, която с поддържания си външен вид респектираше. Училището нямаше подходяща спортна зала и заниманията се провеждаха на гористия склон зад училището. Там ни криеха, когато

столицата бе бомбардирана наказателно от самолети
на държави извън Европейския континент, на които тогавашното наше правителство бе обявило война на 1 март 1942 година. И така, докато в пореден учебен час класната ни прочете: „Започва се кампания за залесяване, за което се мобилизират всички жители на район „Княжево” извън служебните и учебните задължения. Заповед.” До завършване на основното образование в часовете по физическо възпитание залесявахме подстъпите към Витоша от местоположението на по-късно построения Княжевски лифт до Бялата вода, отдясно на пътя, и от лявата, до наречените днешни „сараи”.
В съвременни информационни средства се коментират становища, касаещи религията - дали да бъде включена в учебни програми и под каква форма. Ще споделя, уважаеми сънародници, как моето поколение бяхме запознавани с религията и що е то РЕЛИГИЯ? Организирана система от мирогледи, обединяващи хора от различни етноси,
изграждаща тяхното поведение в обществото
Установени са 4200 религиозни формата, които след съвременни проучвания се оказва, че имат едни и същи морални принципи. Като най-популярни се считат християнство, ислям, будизъм, юдаизъм, зороастризъм...
Вместо провеждане на пореден час по физическо, един следобед Яръмова и класната Баръмова ни поведоха до зала в църквата „Свети Илия” в Княжево, в чийто двор знаехме, че има закрит гроб на турския бей Бали Ефенди от 1513 година, което ни плашеше да не преминаваме оттам, особено след като бяхме прочели „Нещастна фамилия” и „Под игото”... В първото събиране бяхме само класът и няколко външни лица. Посрещна ни свещеник с расо, който с приятен глас ни приветства и в разговорен порядък научавахме за това, което в днешното време се определя като човешки ценности, с препоръка винаги да ги спазваме.
До края на учебната година посещавахме редовно заниманията, но вече организирани като група „Християнче”. При завършване на учебната година всеки от нас получи диплома - красиво оформен учебник по „Вероучение”. В хода на заниманията бяхме запознати с много човешки ценности, но някои останаха незабравими като: „Всред обществото винаги бъдете чисти и добре облечени според възможностите, винаги помагайте на възрастни хора и отстъпвайте мястото си в превозни средства, не проявявайте грубост и жестокост към живи същества, включително и природата. Пазете ги. Когато играете - не се карайте и обиждайте, а играйте, защото играта е
необясним феномен за всяко живо същество
В игровото общуване между хората, независимо от техния етнос, състояние, народност, религия, играта сплотява, което в днешно време се афишира най-показателно в спортните прояви.
В епохата на днешните политически турбуленции се оказва, че както на международния политически манеж, така и на родния такъв, наши клоуни изпълняват „политически пируети” под чужда дресировка за извършване на действия против интересите на страната ни, включително и спортни, нарушавайки принципите на Олимпийската харта, спазвани дори от военните ръководители от древността!
*Авторът е преподавател в Департамента по спорт - Юридически факултет към СУ "Св. Климент Охридски"